Лъжата около нас и в нас – 1

1-ва част

    Едно 4 годишно дете, наблюдаваше майка си в кухнята. На масата имаше чушки. То посегна към една чушка и я бутна на пода. Майка му го погледна и го попита: ”Защо бутна чушката?” Детето каза: ”Аз не съм я бутнал, тя сама падна”. Вероятно от любопитство, детето искаше да види как пада чушката. Но разбираше, че е направило нещо нередно и нямаше смелостта да си признае. Затова измисли такова оправдание.

    Как се обясняват детските лъжи? В опознаването на света  децата експериментират, за да разграничат истината от неистината.  Те започват да лъжат на около 4-5 годишна възраст. Преди това, те не са способни да разберат, че другият няма същото виждане за нещата като тяхното. На тях им се струва, че има само една гледна точка –  тяхната и започват да я обличат в някаква история,  за да проверят реакцията на другия, Малките деца научават от опит и това, че лъжата може да ги спаси от наказания. Докато си изработят правилно разбиране за лъжата, минават години в наблюдаване на чуждите лъжи, както и на резултатите от собствените им лъжи. 

    Какво е лъжата? -  неистинно съждение, направено от някого с намерението да заблуждава; да кажеш нещо невярно,  с намерението то да бъде прието за истина. В края на краищата, какво е лъжата – замаскирана истина – казва Байрон.

    Едни приемат за лъжа всички видове измама,  други разглеждат лъжата като конкретен вид измама, при която се използват думи или символи, но с невярно съдържание. Синоними на лъжата са – хитрост, измама, дяволувам, преструвам се и др.

    Много философи приемат лъжата при определени обстоятелства.  Оправдават се т.н. „благородни” лъжи, напр., когато целта е да спасят невинен живот или когато уверяват безнадеждно болен, че има надежда да оздравее; родителските лъжи (за доброто на децата) се оправдават  даже, когато нарушава тяхната автономия и др.

    Поради какви причини хората лъжат? Най-обикновената причина е страхът, когато знаят, че за нещо, което са направили заслужават наказание.  Друга причина е подражанието (чуждият пример); други  лъжат заради облага;  Има хора, на които им става навик  да лъжат -  за такива  народът казва:  „Ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее”. Обезсърчаващо е да се разбере, че хората лъжат най-много тези, които обичат.

    Кога и как дойде желанието на човека да скрива,  променя или да отрича истината и да я заменя с  друго – противоположно, полуистина или съвсем различно твърдение по даден въпрос – т.е. да лъже и мами.

    По този въпрос богословите приемат тълкуването според следните текстове от  Божието Слово ( Езекил 28:14-17 и Исая 14:12-15). Луцифер бил създаден от Бога като висш ангел (архангел)  в духовния свят. Привилегированото положение, в което се намирал, породило гордост , желание да застане на Божието място и бунт срещу Бога. Така се зародил греха и той загубил божествената си святост. Поради това Бог го изпратил на земята, като му позволил да я владее, но с ограничени от Бог пълномощия. Така висшият ангел - Луцифер  станал падналият ангел – Сатана, който се нарича и дявол. В Езекил 28:14-17 се казва: „Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих….на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, докато се намери беззаконие в тебе……и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих от сред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята… ” и в Исая 14:12-15  :  „Как си паднал от небето, ти Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; А ти думаше  в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината  на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците. Ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова.” Тези стихове говорят за падението на Луцифер в духовната сфера и отхвърлянето му от Бога на земята.

    Тук Сатана продължил своята бунтарска и разрушителна дейност в Едемската градина. В образа на змията, той успял да породи съмнение у Ева и Адам относно истинността на Божиите думи (Бит 3:1-5): „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?...или не е казал такова нещо?  Но ако е казал, знаете ли защо Го е казал, не защото ще умрете -  „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото”, а Той не иска това? Значи Бог ви лъже? –  бил подтекстът. Сатана правел Бога лъжец, а всъщност лъжецът бил самият той. И Ева се хванала на въдицата. Адам – също. След което Бог ги наказал с изгонване от Едем.  Бог не ги унищожил физически, но грехът трябвало да бъде съответно наказан.

Извън защитената територия на Едемската градина Адам и Ева отнасят греха на неподчинението и лъжата. Пръв в новите условия, от това, се възползвал Каин. Поради негодувание и завист той убил брат си – Авел. Когато Бог го попитал къде е брат му, Каин много добре помнел какво е станало и къде е брат му, но за да избяга от отговорност казал: „Не зная, пазач ли съм аз на брат си?” (Битие 4:9). Така този, който родил греха и организирал бунт – Луцифер - Сатана - родил и разпространил  и лъжата. Неговата същност е да подмамва и да лъже. Христос  казва  на фарисеите в храма ( Йоан 8:44 ) „Вие сте от баща дявола... Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща”.

След като Сатана станал кралят и управителят на земния свят, разпространил лъжата сред хората. Човешките чада лъжели, така учели и децата си… поколения след поколения.

Следва