ТРЕТА ЧАСТ

      БУРГАС

     - Къде отиваме, скъпа? - Симона шофираше без ясна посока. 
     - Ще видиш, когато пристигнем! 
     По време на пътуването, двете бяха разменили едва няколко думи. Ангелина имаше нужда да помисли. 
     Когато бе видяла бебето на Дилян, се запита, какво ли е чувството да имаш свое собствено детенце? 
      Защо не? Колко хубаво би било, да си имат едно бебенце. Тя и той. 
     " Не очакваше, че Дилян ще дойде с малкия. Брат му си излизал от затвора, а вкъщи е трябвало да се почисти. Оставил жените да чистят, той извел детето на разходка. А приятното време, било още една причина. Жена му дори се зарадвала на идеята. 
     Преди години учеха заедно, седяха на един чин, преписваха един от друг. С течение на времето, всеки пое по своя път. Докато една вечер не се засякоха случайно, в някакъв сайт за запознанства. Това се оказа началото на последвалите събития " .
      Прозорците на колата бяха спуснати. Светофара сменяше цветовете, червено, жълто, зелено... А голямата колона отпред, постепенно намаляваше.

                                               ___________________________________                                                          

     Mомичетата се натискаха, пред човека, платил за услугите им. 
     Виктор, шестдесет годишен мъж, живеещ под наем в малък апартамент, се наслаждаваше на гледката.  
     Скромния му дом не предлагаше кой знае какви удобства. Бедно обзавеждане, мирис на цигарен дим, и алкохол. Рядко излизаше, а когато го правеше, се забиваше в близката кръчма. Ежедневното му меню се състоеше от евтини кренвирши, сирене и хляб. Сестра му, която живее извън страната, знаеше за порока му. Но нямаше представа, че нещата са се утежнили.   
     Наетите момичета продължаваха да се натискат, пред зоркия поглед на Виктор. 
     Гол до кръста, с разкопчан колан, и свален цип на старите си дънки, той си прекарваше страхотно. Дърпаше от дебелата цигара, и наливаше в устата си домашна ракия.  
     Тези ги беше видял в сайт, предлагащ секс обяви. Рядко си наемаше компаньонки, но точно сега имаше нужда от тях. 
     - Добре. Достатъчно.
     Игричката им приключи.
     - А сега какво ще искаш, миличък?
     - Елате, и двете. - Отвърна Виктор, изпускайки дим от устата си.
   Момичетата се приближиха, клекнаха пред разтворените му крака, и се заеха с останалото... 

                                                        _____________________________________

     ЯМБОЛ

     Ивайло се приготвяше за излизане.  
     Брат му влезе в стаята. 
    - Къде така?
     - Мисля да отида до Ванката. Нали го знаеш?
     - Да, да, знам го!
     Дилян седна на леглото, и вдигна поглед към брат си.
     -  Мога да те оправя на работа в една мебелна фирма, в Пловдив?
     - Каквото и да е, имам нужда да работя. - Отвърна Иво,  зает с връзването на маратонките.
     - По всяка вероятност ще изискват и свидетелство за съдимост. 
     Ивайло се изправи. 
    - И аз мисля така.
     - Все пак ще се поинтересувам. Не пречи ако опитаме. 
     - Благодаря ти. - Каза това, и сложи личната карта в задния джоб на дънките. - А сега излизам. 
     Дилян също се изправи. 
     - Е добре. Да не те задържам повече. Аз отивам при Крисия. 
     - ОК. 
     Иво след малко напусна къщата, с надеждата, че ще възобнови стари приятелства.

                                                            _____________________________________

       БУРГАС

      - Спри тук. - Ангелина се обади. 
      След малко двете жени излязоха от автомобила, и се огледаха наоколо. 
    - Много е спокойно. - установи приятелката и. - Казвай сега, при кого отиваме? 
   Ганчева се усмихна съучастнически, и посочи с пръст към блока отсреща. 
    - Следвай ме. 
     На Симона започна да и се струва, че се превръща, едва ли не като робиня. Поне през последните няколко часа. Въпреки всичко, се радваше, че помага на най- добрата си приятелка. Накрая, и двете щяха да бъдат доволни. Ако всичко се развиеше според предварителния план.
      Изкачиха стъпалата до четвъртия етаж. Асансьора бил повреден. 
     Чук-Чук-Чук...  "Шефката " почука, и после натисна звънеца.
    Симона гледаше учудено.
    - А бе скъпа, този или тази, няма ли си телефон?
    - Този! Не го познаваш, и има телефон, но не съм предполагала, че ще ми се наложи да го търся. 
    Последва по продължително звънене. 
    - Момент. - от вътре се чу глас. 
     Ангелина смигна на Симона.
     - Не очаквай кои знае какво.  
     Вратата се отвори. 
     Изненадата у мъжа бе видна. Пред него стоеше жената, която преди време вкарваше в леглото си, Ангелина Ганчева.
        - Ти?
        - Да скъпи, аз. - Тя се усмихна насреща му.
         Виктор бе по халат, но не личеше, че е бил в банята преди да отвори. 
        - Може ли да влезем?
        - Ддда... тоест Не! - За част от секундата, беше забравил, че в стаята го чакаха двете млади компаньонки.  
         Ангелина положи ръка върху бузата му, и започна леко да я гали.  
         - Какво става, скъпи. Не ме ли харесваш вече. - Измърка тя, направила физиономия на сърдито момиченце. 
       Умееше да манипулира мъже като него. Виктор усети слабо раздвижване между краката.
       Симона се включи в "театъра " , като се облегна на рампата на вратата. Перфектно знаеше как да "мърка ", и да флиртува с мъжете. В това отношение, двете приятелки бяха перфектни.
         - Няма да ти отнемем много време. - Внимателно положи ръка върху рамото му.
         Той премести погледа си на нея. 
         "Този още малко и ще свърши " - помисли тя.
       Виктор най- сетне отговори.
         - Да, добре. Но дайте ми време да се облека. 
         Двете жени се спогледаха. 
        - Добре миличък. - Симона хвана ръката на приятелката си, притискайки се в нея. - Ще те чакаме. 
       Въздушната целувка, плюс намигването, бяха финала. 
        Те тръгнаха по стълбите, а Виктор внимателно затвори вратата.

                                                  ________________________________

       ЯМБОЛ
     
     Денят отстъпи място на нощта.
     В голямата стая се бяха събрали членовете на семейството. Отрупана маса, с домашно приготвени ястия, плодове и зеленчуци, посрещна гостите. Нямаше как да е по- различно, Ивайло си беше дошъл жив и здрав. В Стоянови цареше мир и хармония, дори повишаването на тон беше рядкост. Семейство за пример.
     Дядо Цветан разказа някаква история, от времето на комунизма. Когато работел като миньор, и в последствие пратен в Съветския Съюз.  
     Разказването на вицове, направи така, че Елена, Крисия и баба Златка, да се смеят с насълзени очи.
    Дори в краткия диалог между Иво и Крисия, настроение не липсваше.
     - Иво, ако искаш, мога да говоря с една моя приятелка за работа? 
     Той на свой ред, отговори шеговито.
     - Е, щом трябва. Макар, че така съм си добре. - Посочвайки отрупаната маса. 
     - Браво бе, и аз искам тъй. Тати носи, мама меси. 
     Шегите и закачките не спряха до самия край на събирането. 

                                                       !!! КРАЙ НА ТРЕТА ЧАСТ!!!