Любов ли е това?
Любов ли е това?
Помниш ли кога се запознахме?
Бе в онази тиха и спокойна зимна вечер, когато за първи път опитахме вкуса на сладостта от пързалянето с кънки на лед…
С моята приятелка бяхме седнали на една от масичките в средата на входната зала, пиейки топъл чай…
Нещо вътре в мен ме накара да насоча умисления си поглед към главния вход на Зимния дворец… Погледът ми се спря на едно симпатично момче, което бързаше -явно закъсняващо за среща с приятелката си… Беше високо, на около 18-20г., с чуплива коса и имаше топъл поглед. Гледах замислено към него - сякаш ме изпълваше с вътрешно щастие…
Изведнъж приятелката ми стана и каза, че е видяла един от приятелите й, които чакахме, да влиза и ме помоли да я изчакам на масата. Усмихнах й се и протегнах ръката си към топлия чай. Отпих бавно няколко глътки. Тя се върна и каза, че след малко ще дойде и приятелят й - не си бил взел билети за кънките. Наредихме се на опашката, за да влезем в една от главните зали. В един момент приятелката ми ми каза да се запозная с момчето, което е до мен. Обръщайки се към приятеля й изведнъж дъхът ми спря за няколко секунди.
Точно пред мен седеше онова момче, което бе взело мислите ми и ме беше изпълнило с вътрешно щастие… Той ми подаде ръка, за да се запознаем, подадох му своята… Ръката му бе топла и силна. Загледах се в очите му - зелени, излъчващи искреност и топлота…
* * *
Ти усети погледа ми и сведе глава към пода. Беше леко изчервен. Засмях се от сърце и ти се усмихнах… Не бях виждала такава невинна срамежливост и доброта у хората. Ти беше различен… От този момент сърцето ми бе влюбено - за първи път усетих любовната тръпка, разбрах смисъла на живота…
Влязохме в главната зала, взехме си кънките… Когато ги обух, слязох на ледената пързалка и вкусих от тръпката и удоволствието на пързалянето… Потърсих те с поглед и те открих - държейки се за парапета се бореше да запазиш равновесие… И се усмихваше срамежливо. Дойдох при теб, попитах те дали имаш нужда от помощ, а ти ми отвърна, че ще се опиташ да се справиш сам… Оставих те, но не те изпусках от поглед… От време на време се доближавах до теб и търсех близостта ти, търсех начин да те докосна… Най-накрая се осмелих да хвана ръката ти и се понесохме заедно из безкрайното пространство…Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Всички права запазени
