Любовна азбука

Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.

Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каза „бляк“. Започна да бяга истерично. Не го видях повече.

Първи клас. М. Пухкав, мил, и отново рус като слънцето. Учим заедно. Повтаряме си азбуката взаимно. Ходим си на рожденните дни. Ядем сандвичи от франзела с шунка. Свети Валентин. Той ми подари роза. Мама така го посъветвала. Каза, че съм хубава. Аз казах „бляк“ и избягах.

Осми клас. Г. Висок като планина, с мили очи. Огромно дете. Съученици сме. Той обича литература, а аз математика. Кафенета. Беседки. Пием чай с ром. Ходим по купони. Изпращаме се след училище. Той ми пише стихотворения. Влюбен е. Аз не съм. За него в сърцето ми има само лед. Все търси моя допир. Все иска да сме заедно. Все ме гледа право в очите с онзи детски поглед. А аз гледам към друг.

Гледам към онзи от десети клас. Отново Г. Чаровен демон с очи като разлистена гора. Първият. Той е пламък. Той е приключение. Той е беда. Той е опасност. Неспособен да обича, но пък аз намерих начин някак. С мен се отпуска, но рядко. Все гледа да ме използва. Пиша му домашните. Решавам му тестовете. А той - роб на плътските желания. Всеки следобед сме в стаята му. Роб на страстта. Изгори ме. Много дълбоко. Душата ми бе потъпкана. Подигра се с мен. Аз му позволих.

Отне ми няколко години да го забравя. Но още се сещам. Явно не съм го забравила напълно. Та кой забравя първата си голяма любов?

Идва К. Пъстри очи, като калейдоскоп. Тяло – изправено и тънко като струна. Свободна душа. Мечтае да стане актьор. Ходим заедно на уроци. Учим монолози. Играем етюди. Обсъждаме книги. Живеем за сцената. Тайно се промъкваме в театъра. Без билет. Гледаме. И гледаме. И пълним душите си. Но и пушим. Много. Пием. Много. Танцуваме. Много. Кемпери. Палатки. Безлюдни плажове. Ганджа. Не се вслушваме в разум. Света е свобода и всичко е розово. Гледах го с искрения поглед на влюбена. Глупачка. А той гледаше само към сцената. Никога към мен.

Следват няколко безименни мъже. Те дори не заслужават буква. Част от живота ми за ден. Понякога за седмица. Не за повече от месец. Идват и си отиват. А сърцето ми пустее. Запълват леглото за кратко. После сменям чаршафите. И хайде пак. Неспособна съм сякаш, да обичам вече. Отчаяна. Тъжна. Сама. За всеки има по някой. Само за мен сякаш няма.

Давя се в море от паника и тревожност. Имам толкова много любов за даване. Няма на кого да я даря. Ще се пръсна от емоции. Като супернова в космоса. Депресия. Света никога не е бил толкова черен. И пуст. Опитвам да удавя сърцето си в алкохол. И други неща. Не помага. Общувам с грешните хора. Нещастници. Ходещи трупове. Умрели, докато още дишат. Лоши хора.

И точно преди да се удавя окончателно, идва и Той. Ей там стои, до морето. Чака ме. Мъжът с главна буква. Г. Принцът на белия кон. Хваща ръката ми здраво и ме издърпва от тресавището. Спаси ме от собствените ми демони. Край на алкохола и субстанциите. Край на лутането. Има най-нежния и загрижен поглед. Благ, мил, добродушен. Душа-човек. Пасваме си като две половинки на едно топче. Той ме обича. Аз него – дори повече. Намерих го – човека, на когото да даря цялата си любов. И за пръв път в живота ми – той ми отвръща със същото. Щастие. Обич. Страст. Вълна от емоции. Разговори по цяла нощ. Срещи на плажа. Развяти коси. Морска пяна в краката. Две ръце – преплетени. Две очи, горящи да се гледат. Пътувания. Приключения. Екзотични места. Мили думи. Хиляди целувки. Не съм вярвала, че ще намеря моя щастлив край. Но се случи.

Принцовете на бял кон съществуват. Понякога се бавят в морето от грешните букви. Просто трябва да имаш търпението и желанието да изчетеш азбуката. И да не загубиш себе си по пътя.