Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, доставят ли ни удоволствие, по-сладка ли е победата ни след това? По мои наблюдения, единственото, което предоставят тези тактически надцаквания между мъжете и жените, са безметежни напивания, безсмислени разговори с приятели, пролети сълзи и нестихващо негодувание.
Някои от нас до такава степен са се отдали на лова и клопките, че са забравили, всъщност, какво носи любовта. А разликата между любовта и секса? А пълноценен ли е сексът, ако няма любов?
В началото, преди още да открием all inclusive пакетите, ниско тарифните билети за полети и камъните Сваровски, май нещата са били малко по-прости... Виждаш някой, усещаш лекото пърхащо щастие в стомаха си, изпращаш няколко писма, в които обясняваш чувствата си ,свикваш родата и в рамките на месец-два тя е твоя... Мъжът винаги е бил инициаторът.
Днес, днес е доста по-сложно, но пък патетично. Жените решиха да определят цената си. Което донякъде е разбираем избор. В крайна сметка, жената гради дома и отглежда децата, тя трябва да е сигурна, че няма да изпадне в несигурност, ако с мъжа се случи нещо. Парадоксалното е, че мъжете също си сложиха етикети:
- с цена;
- с качества;
- състояние.
Чувства - спорни, странни, неискрени... В днешно време влизат тактическите ходове, за да разгадаем противника с какво разполага. Жените са по-нетърпеливи и допускат грешки. Те, например, задават въпрос: „Обичаш ли ме?” Груба грешка! Плашливият мъж подвива опашка и започва да се оглежда за окоп, в който да се покрие. Далеч по-безболезнено би преминал въпрос от типа: „Би ли ми дал бъбрек, ако се наложи?” Ако плашливият мъж даде положителен отговор, това в никакъв случай не бива да ви води до извода, че той действително би се лишил от чифтен орган заради вас. Но този отговор със сигурност ще ви изведе до заключението, че вашата липса или недобро физическо състояние биха му създали значителен дискомфорт и, може би, дори душевни терзания.
Друг кръстосан огън, който би ви дал значителен материал за анализ, е простото: „Аз обичам гъбена чорба”, като отговор на споделената от вас рецепта с приятелки. Това може да означава „Ако искаш да си с мен, сготви ми!” , което значително би намалило усилията ви в посока приласкаване на този непокорен звяр. Но може и да означава: „Господи, имало жени, които готвят!”, което далеч не е във ваша полза, тъй като обектът на вашите щения явно не поддържа архаичния модел на жената.
Нещата могат да станат и too complicated, ако човек, когото считате за приятел, помагал ви е винаги, когато сте били в нужда, се появи при повика ви в социалната мрежа, за да ви смени изгорелите крушки. Вашата безобидна вечеря на свещи, която цели единствено и само благодарност, може да осакати веднъж завинаги тази прекрасна симбиоза, която сте създали и да ви остави нещастни и безпомощни в битовите проблеми, които, мамка му, ви заливат всеки ден.
В крайна сметка, в тази днешна приказка с безброй скрити препятствия и опасни клопки, заключение не може да има. Жените винаги ще търсят принца, който отдавна е умрял. Мъжете винаги ще търсят хетерата, но когато я намерят, ще осъзнаят, че не я разбират. Мнозина от приятелите ще бъдат забъркани в паяжината на недоизказаните желания и грешно разпознатите сигнали, а резултатът, в крайна сметка, е твърде вероятно да се окаже плачевен и за едната, и за другата страна. Поредното разочарование...
Ако изходя от себе си, като модерен, но крайно романтичен съмишленик на Конфуций, мога с ръка на сърцето да кажа, че поставям капани. Държа на разстояние. Присвивам очи и преценявам. Сарказмът ми прозира. Твърде задълбочените и сложно построени изречения преценяват. После обикновено се отегчавам, не за друго, а защото отсреща не ме разбират. А мама винаги ме е учила да не си играя с храната... Прекарвам времето си в търсене на всичко онова, което ми липсва. Ставам понякога нетърпелива, друг път ленива, понякога дори раздразнителна, докато не влезе новото действащо лице и играта не започне отново.
Всъщност, човекът не е тъй сложно същество. Всъщност, няма тъй сложни нужди. Всъщност, всеки се стреми към онова чувство, което ще изпълни със смисъл дните му. Всъщност, ние сме виновни всичко да е тъй преплетено и неразбрано.
По-лесно е да кажеш: "Страхотно е! Харесвам те! Вземи ръката ми, тръгни с мен по пътя и, може би, ще се получи...”
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Харесах анализа ти,Деси!