duffmckagan (Петър )
298 43
28.09.2018 г., 0:25 ч.

Любовното обяснение на един автомонтьор 

  Проза » Писма
1367 5 7
2 мин за четене

О, по-прекрасна от дизайн на Пининфарина!

 

Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100-амперчасов акумулатор. Сърцето ми изби буталата и започна да бие на четири такта с максимални обороти. Започнах да се задъхвам като малолитражна кола на стръмно. Очите ми се разшириха подобно фарове на стар ЗИЛ, пълен догоре с чакъл. Устата ми се отвори, все едно е изпускателен клапан преди прегряване. Започнах целия да треперя, като че губя оборотите на празен ход. Исках да спра на място, за да се насладя на този миг, но спирачките на краката ми отказаха и се блъснах челно в теб. Как не се целунахме - устните ни се разминаха на една боя разстояние. Ти ми каза "Гледай къде ходиш бе!" и отмина, намръщена като предна решетка на БМВ Седмица... Останах запленен от гласа ти, който звучеше толкова мъркащо нежно, колкото бензинов двигател след смяна на масло и филтри. Дълго гледах след теб, попивайки като с гюдерия всяка резервна част от твоето тяло. Но има ли двустранен протокол, който може да опише неописуемото с думи!... Очите ти - с блясък на халогени. Косата ти - черна като масло след хиляди километри пробег. Гърдите ти - по-изразително изпъкнали от мигачи на камион. Бедрата ти - стройни и стегнати като немски амортисьори. Талията ти - с окръжността на спортен волан. Ханшът ти - мощен като Форд Мустанг. Кожата ти - по- мека от кадифена тапицерия в купе на лимузина... Всичко в теб беше по-хармонично от центровка на запалването. Но ти мина неудържимо покрай мен като Голф на червен светофар в Перник и се скри зад първия завой. Затова сега отправям авариен взор към всеки завой и кръстовище на живота с надежда да те срещна отново поне за един светофар време. През което да ти разкрия душата си подобно кола пред комисия на годишен технически преглед. И да ти призная, че ти си октановото число на моето щастие. Че ти си крикът, способен да повдигне духът ми. Че ти си турбокомпресорът, нагнетяващ копнежите ми. Че ти си единственият чиптунинг, който ме поддържа още жив. Че ти си най- силната искра от свещ, разпалваща цилиндъра на душата ми. Че ти си моят най-тих и съкровен паркинг, моят път с предимство, моята широка магистрала, моята пътна карта и GPS маршрут за Рая!

 

Турбокомпресорно и безоловно твой

© Петър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за насърчителните коментари! Текстът може да ви е познат от сайта Actualno.com, за който пиша и където скоро го публикуваха. Поздрави! Обичайте се!
  • И аз си го спомням, но това не пречи отново да се повеселя на остроумието!
  • Дай газ!
  • Аз не го бях чела и много ме развесели. Не разбрах твоята марка, обаче. Кой за която си мисли, да си я допълни. Поздравления.
  • Това съм го чела и другаде, но признавам, че наистина си се справил чудесно. То, жена- кола...описанието "трепе" . Поздрави!
  • Отлично подбрани изразни средства!
    В края на краищата: човек изразява любовта си както може!😉
    Поздравления, Петър! Заслужаваш отличието си!
Предложения
: ??:??