Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в една от появите ми над повърхността съзрях в далечината очертанията на човек, който бавно навлизаше в морето. Отпуснах се във водата и го загледах с интерес. Не се притеснявах, че може да ме забележи, тъй като човешкото око може да ни вижда единствено чрез появата на небесна дъга. Лъчите й ни осветяват по начин, по които ставаме видими за тяхното възприятие. И единствено при появата на дъга моите очи виждат света в цветове, който за нас, русалките, обичайно е чернобял. Погледнах към небето - дебели облаци бяха надвиснали над морето. Бях в безопасност. Заплувах внимателно към човека. Когато приближих, видях че е млад мъж, които влизаше все по-навътре в морето. Доплувах до дясното му рамо. Нико ...