Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа. 

Плувах като делфин към сушата и в една от появите ми над повърхността съзрях в далечината очертанията на човек, който бавно навлизаше в морето.  Отпуснах се във водата и го загледах с интерес. Не се притеснявах, че може да ме забележи, тъй като човешкото око може да ни вижда единствено чрез появата на небесна дъга. Лъчите й ни осветяват по начин, по които ставаме видими за тяхното възприятие. И единствено при появата на дъга моите очи виждат света в цветове, който за нас, русалките, обичайно е чернобял. Погледнах към небето - дебели облаци бяха надвиснали над морето. Бях в безопасност. Заплувах внимателно към човека. Когато приближих, видях че е млад мъж, които влизаше все по-навътре в морето. Доплувах до дясното му рамо. Никога преди това не бях стигала такава близост до топлокръвно сухопътно двуного. Той не подозираше, че съм до него. Заразглеждах го с огромно любопитство. Няма люспи по кожата си като мен… И какви смешни косми има над очите си! Върху главата му растат водорасли, докато на моята има три перки. Тази, в средата, продължава по цялото ми тяло, чак до края на опашката. За какво ли служи това щръкналото между очите му, на чийто край има две дупчици? От двете страни на главата си има хриле, подобни на моите, но неговите са неподвижни.

Изведнъж от очите му заваляха капки. Една от тях падна до мен и аз я глътнах. Цялото ми тяло се разтресе от вкуса й и от непознати за мен усещания, а горещината й наелектризира вътрешностите ми. Сякаш мрежа се оплете около сърцето ми и то заподскача лудо, като уловена риба. В този момент видях как вълните като препускащи коне пометоха мъжа, който не оказа никаква  съпротива. Минаха няколко секунди, докато осъзная реалната опасност за човека, който вече не се показваше над повърхността. Нямах време за губене. И за размишления също. Гмурнах се под водата, която беше толкова размътена от преминалата буря, че нищо не се виждаше. Но аз го надуших със сензорите на гръбнака ми. Тялото му вече лежеше безжизнено на дъното. Грабнах го с перки и с един силен замах на опашката го извадих над водата.

Заплувах с него към една скала, върху която го поставих. Не знаех жив ли е… Обърнах го по корем и започнах да удрям с опашка по гърба му. Знаех, че сухоземните нагълтат ли се с вода, се давят и умират. Усилията ми се увенчаха с успех. Мъжът повърна водата, която беше нагълтал, обърна се по гръб и се отпусна, сякаш в дрямка. 

Приближих лицето си към неговото и усетих струя горещ въздух, идващ от полуотворената му уста. Отворих моята уста над неговата и когато издиша отново, въздухът опари вътрешността на устната ми кухина. Гмурнах се под водата, където жадно пих. После отново отворих уста над устата му и издържах да поема няколко негови горещи издишвания.  После с пресъхнала и пламнала уста отново се потапях под водата.

Беше толкова забавно! Докосвах го по лицето, очите, косата… Надникнах в ушите му - дали пък и от там не дишат?  В един миг мъжът отвори очи и се надигна на лакът. Огледа се наоколо с неудомение, без да може да ме види.  И сякаш се ядоса, защото започна да вика нещо на глас.  Нищо не разбирах!  Усетих силна топлина от тялото му и се изплаших, че може да гръмне или да пресъхне от тази температура, която така внезапно го нагря.  Грабнах го с един замах и го потопих под водата. Той заразмаха с ръце около себе си и зарита с крака, а от устата му излизаха мехурчета. След като охладих тялото му, отново го извадих навън и го положих върху скалата. Мъжът кашля и плю вода няколко минути. После се огледа уплашено около себе си, надничайки и във водата. Зъбите в устата му, която беше посиняла, затракаха. Това сигурно беше друг вид говор при човеците.

Двуногият седна на скалата, не спирайки да се оглежда. Погледът му премина през мен. Предпазливо се наведе напред и се загледа напрегнато в морето, сякаш очакваше то отново да го грабне. Но видя само собственото си изплашено отражение в успокоилата се вече вода. Внезапно се завъртя в кръг, търсейки отговор на случилото се с него. Изведнъж се вцепени! Отново бавно се огледа и когато пак погледна към мен, зениците му се разшириха, устата му се разтвори и сякаш спря да диша. Без да усетя, дъгата се беше показала на небето и бях станала видима за него. Вглеждахме се един в друг като хипнотизирани. В момента, когато погледите ни се срещнаха, между нас бликна поток от стихийна енергия. Човекът вече нямаше никакъв шанс за спасение! Веднъж погледнал в очи на русалка, те като два мощни водовъртежа засмукаха цялото му съзнание и енергия към бездънното море на сърцето ми.

Отпуснах се във водата и заплувах лениво навътре към морето. Достигнала до нужната дълбочина, се гмурнах надолу в кораловото си убежище.

Марушка Р. Шабах

2019