Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фамилии, тъй като през една от полярните нощи, която продължила цели шест месеца, било толкова тъмно, че Калейдоскоп объркал булката си с местна косатка. Това било пагубно за живота и следембрионалното му развитие и той загинал фатално и обратимо. Тъй като смъртта на Калейдоскоп била обратима, той се вкопчил в живота и ритал бясно с оранжевите си, протрити от ходене плавници. След известно време усилията му били възнаградени. Поради благоприятната природа на средата, използвайки ебулиоскопски метод, тялото на Калейдоскоп Петров преминало в състояние на пингвинично равновесие.

Пингвиничното равновесие се характеризира с изравняване на скоростите на мяткане на двата плавника и постоянна концентрация на мозъчното вещество на пингвина с времето и годините. Това състояние има и още четири характерни черти – динамичност на плавника, подвижност на третия крак, двупосочност на пингвинските мисли и четвърта характеристика, която е ненаименована. При установено пингвинично равновесие, двата плавника продължават да се движат с еднакви скорости. При преминаване на изящна или приемливо-грозна антарктическа скумрия се активира и подвижност на третия крак у пингвина, което се характеризира с палаво шавване в пингвинската срамна торба и силно желание у пингвина да направи страстен кросингоувър на гените си с тези на скумрията, за да се получат известните с красотата си скумро-пингвианални израстъци от клас корали. Пингвиничното равновесие се характеризира и с двупосочност на пингвинските мисли. Като едни истински Хамлети, въпросните същества се чудят и маят по, коя посока да тръгнат, кой път в живота да изберат. Дали да станат едни от многото или да спасят света и да умрат напразно. Такива мисли се породиха и в главата на Калейдоскоп в този ден. Четвъртата безименна характеристика или както още я наричаме „тази, чийто име не трябва да се назовава”, като една своеобразна характеристика е характерна с това, че всички пингвини влезли в пингвиничното равновесие си остават завинаги пингвини. Страничен ефект от това е загуба на пингвотентността, още позната като пингвинска потентност. Това подтиква невинния пингвин към целенасочен и устремен прием на екзотични медикаменти, като херогвин, кокагвин, LCDтелевизори и дори пингвинска смрадлика.

След като вече сме напълно наясно с пингвиничното равновесие, можем напълно спокойно, необезпокоявано и с чиста съвест да се върнем към мемоарите на един Мадригал.

Мадригал бе истински отдаден на всичко, с което се захванеше. Той обичаше да оправя, и да оправя, каквото обича. Един ден това му изигра много лоша и неприродосъобразна шега. Мадригал, както всеки почивен пингвински ден, което на практика беше всеки ден, излезе от своето иглу и тръгна на ледена разходка. Пошляпвайки шумно и приятно с палавите си плавничета, той подмина два мамута, три бели мечки, четири полярни лисици, седем полярни вълка, две полярни пантери, три полярни елена, два биполярни магнита, четири окулярни телескопа, два сукулентни жълтъка, четири холокоста, три геноцида и накрая доста запъхтян подмина самия себе си. Забравил, накъде е тръгнал, Мадригал, или още наричан Мадро от приятели, се запъти към кануто на близката си приятелка Харакита Негосуши, която бе племенница на самия императорски пингвин Нигослоши Несъслошо. Царуването, или по-точно казано императруването на Нигослоши Несъслошо било по мирни времена, когато нихилистичната и кървава антарктическа война между Тройният съюз на косатки, полярни елени и хищни, но симпатични делфини и Антикосатистката коалиция на пингивни, мечки и хищни, но несимпатични делфини вече била приключила. Причина за войната били исканията на лидера на полярните елени Рудолф Еленитлер за населената с компактно косатско население, сухоземна Чудетска област. Пингвините приели това искане на свиканата Антарктическа конференция, но това отворило фронт за косатки и елени към съветската комунситическа република на белите мечки. Започнала кръвопролитна и тежка война с превес за Антантата. За щастие се намесили делфините, които с нищо не помогнали. Години по-късно Рудолф Еленитлер заедно с войските си е тежко и пагубно победен при Мечиград, което води до обрат във войната и победа за тримата големи – Мечо Сталин, Уинстън Пингфърчил и един делфин. Година по-късно е свикана Гвинейската конференция, на която са подписани тежки за елените договори. Тези договори по-късно предизвикват и „Голямата суксцесия”, свързана със спонтанното забременяване на делфина Гинка и раждането на нейните близнаци Тодор и Гуца.

Да се върнем, все пак, към Мадригал. Той бил поет по душа. Един ден Мадро излязъл навън за всекидневната приятна и полезна, витална, чудотворна и жизненоважна полярна разходка, но му станало студено и се прибрал. На една от етажерките в своя дом, той преоткрил пингвинското изобретение Шпингвинлер, разработено от пингвина Марк Дойчевеле Шпингвинлер.

Дойчевеле бил известен още и с формулирането на закона за пингвин-гравитацията. Законът гласи, че между всеки два пингвина влияят сили на привличане и колкото повече маса има един пингвин, толкова по-голямо е привличането към него. Законът е допълнен от Фридрих Била Кауфланд. Допълнението гласи, че всеки пингвин пуснат от хеликоптер, летящ на височина над 22 метра, е опасен за живота на случайните минувачи и делфини(също случайни).

Мадригал взел в ръцете си шпингвинлера и започнал уместната му употреба, а именно самоцелно и жестоко да пребива полярни хлебарки до смърт. Макар и издръжливи на студ, мраз, глад, обезглавяване и дори ядрено облъчване, хлебарките не са способни да оцелеят след нападение с шпингвинлер. Яростният носител на правосъдие Мадро развъртал шпингвинлера в ръцете си като самия Тор, богът на пингвниската тор, с която били облагородявани нивите в Антарктида. След час кръвопролития и ексцесии, а дори и малък джихад, геноцидът над хлебарковата раса приключил. Щетите над духа и тялото този път завършили с необратим край. Жертвите на спонтанната атака, отказали да говорят пред журналисти, тъй като били мъртви. Това бил краят на тяхната същност, на тяхното развитие, на тяхната кариера и семеен живот. В този ден безвъзвратно били потъпкани правата на обикновените граждани, което довело до магарешката еманципация в Близкия Изток.

            Три години по-късно Мадригал се разкайва за стореното, но вече е прекалено рано. Той трябва да се събужда и приготвя за излизане. Три години по-късно, Мадригал вече не живее безгрижно в своето иглу. Той е вече дисидент, противник на новата власт и световен антарктически ред, и още повече – затворник в най-големия арктически концлагер. След гражданските войни и хлебарковата революция, такива като него бяха преследвани и екзекутирани или по-лошо, заточвани и изтезавани. Над техните организми бяха разработвани нови лекарства, като противоотрова срещу „Райд” и смъртоносните за хлебарките бели кубчета.

Издевателството над бозайници и пернати продължи до един ден, когато те спонтанно решили да скалъпят една бърза революция. Снабдени с хиляди боеприпаси от анонимен обожател-мамут, пингвините яростно и безпощадно се вдигнали срещу терора на инсектицидите. Последвали светлия пример към тях се присъединили бели, кафяви, черни и кафявогорски почви и мечки и съчки. Задругата успяла да разгроми противниковите батареи и да се увенчае с победа. Пагубно в случая се оказало, че една възрастна мечка оставила газовата си бутилка в кухнята отворена и излязла до пощата. Искрата на революцията запалила дома ù, а това довело до верижна реакция у съседите и техните съседи и съседите на съседите, това стигнало до съседката, а след това и до съседа. Този ден бил последният за света на пингвини и други ракообразни същества.

За щастие, Великден не бил изминал през тази година. След като изминал, дошла нова година, а след това и Гергьовден. Това, за жалост, наистина бил краят, тъй като и малкото оцелели агнета-бунтовници изчезнали безследно. Така кръговратът на живота на планетата приключил и доста от посевите марихуана увехнали.