Да, познавам го. Срещнах го случайно, докато търсех някакво нощно заведение. Съдбата ме прати точно при него и групата от магически създания, която го заобикаляше. И отново тя - съдбата, пожела заведението да потъне в тъмните улици, без да го открием. Говорихме дълго. Казахме много. Много, но без имената си. Бяхме близки по души. Бяхме близки по разбирания. Родени в разстояние от няколко часа.

Прекарах с магическите създания няколко дни. Но този странен вълшебник търсех с поглед всеки път, а  открих само веднъж. Той беше там, наблизо. Той беше там, до мен, до вълните, срещу изгрева на Луната - червена и нежна, тя се показваше над водата, за да начертае ярка пътека. Пътя към рая, към небесата, звездите и безкрайността - пътят на смелите. Но тя имаше и друга страна - ако сърцето не е достатъчно чисто, Луната сочеше тунел към ада, преминаващ през дълбините на мрачното море.

Това не беше Луната. Но ние не знаехме. За магическите създания това бе Венера. Бяхме прекарали целия си съзнателен живот, мислейки, че в мрака свети само една. А през тази наша нощ на небето грееха две луни.

Посрещнахме изгрева на Венера над вълните, а после вихме срещу студеното й сияние, докосвайки се до природата и нощта, пробивайки дупки в тишината.

А после... дочакахме залеза. Избледняваше Венера, докато небето се избистряше, там, над спокойните води. Избледняваше тя, а на мястото, от което се появи снощи, изникна слънцето - ярко, топло, живо. То докосваше водата и я озаряваше с нежните си лъчи. Докосваше и нас. Бяхме прекарали цялата нощ в разговори. Чак сега осъзнахме, че нощта си е отишла, а ние сме останали тук, където бяхме и вчера.

Беше време за раздяла. Той бе омагьосал нощта, бе омагьосал и мен. Не исках да му кажа "довиждане". Не исках да се сбогуваме. Затова си тръгнах така - с надеждата да го видя пак.

Вече е есен. Вълните са далеч, той - също. А аз гледам Луната и продължавам да вярвам, че не сме си казали "сбогом", че той ще се появи отнякъде в мрака и ще посрещнем още поне един залез на Венера. Видях падаща звезда. Но не като тази, която видяхме двамата... Хм... пожелах си...