Малкият Пешко не ще да става писател - край
Думата взе дядото.
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото и сложи пред дядото бързо извадената от чантата си бутилка с тъмен етикет. Сетне ловко я отпуши и наля цяла чаша – Ха наздраве! Пешко разбра – каквото става в семейството…
- А каквото правиш на стълбището – къде отива? – изсъска лелята. После набързо пресметна евентуалните загуби от липсата на свакото – бая солидна сума се очертаваше, и махна с ръка…
Все пак, целта беше Малкият Пешко, така че този път можеше да подмине постоянната си мишена…
Бащата на Пешко се прокашля. Знак, че ще помоли за думата. Но вече е готов да помълчи – ако жена му погледне през него.
Е, този път друг беше на мушката й, така че бащата получи думата.
И веднага сгафи:
- Ми, то момчето е малко още и е…
Не успя да завърши адвокатската пледоария. Всички гракнаха върху му, преместиха вниманието от Пешко, върнаха се в близкото минало и заизсипваха обвинения, намеци и контранамеци един върху друг. В което преуспяваха и свакото – умело съчетаващ гаврътването с говоренето, и дядото – внезапно сетил се нещо за десети ноември, и бабата – неочаквано пресетила се за комшийката и клюките й, че даже Пешковата братовчедка, гневно атакуваща кьоравите момчета, не обръщащи внимание на душата й, а разказващи вицове за обвивката…
Изобщо – страстно заседание на конклава, разсъждаващ дали да изгори Ян Хус или отначало да го разфасова милостиво…
Така че Малкият Пешко се сви в ъгъла и взе решение за бъдещето си. Никакво писане – само модерното смятане с процентите отгоре. Най-малкото пък да описва хора, събития, реалността…
Не можеше да поеме риска да бъде огледало на света – най-вече честно, неприкриващо действителността, отхвърлило красивата драпировка, скриваща истината…
Спокойствие, силна храна и без врагове – дълъг и щастливо тъп приятен живот…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Надя, Георги!
-
Мисля, че Пешката един ден ще им тегли една майна на всичките и ще си поеме по своя път 😋
На такова момче ми мяза.
Поздравявам те. -
Дааа, "щастливо тъп" живот и смятане... По-скоро тъп, отколкото щастлив.
-
Благодаря, Пепи!
-
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО
И един ден, както мързеливо се шляеше из мрежата, проверяваше имейли за сметки и плащания, гледаше смешни видеоклипове и се хилеше на глас, Пешко попадна на сайт "Откровения".
"Брейййй, имало все още живи смелчаци! Че тук е пълно с огледала на света! Ама много криви, бе!"
И веднага получил реплика-контраудар:
"Кой си ти, че да казваш какво ми е огледалото? Ти знаеш ли кой съм аз? Един медал нямаш в профила, къде си тръгнал с тоя гол профил?!"
Засрамен Пешко излезе от страничката с огледалата и без да иска, попадна на предизвикателство за поезия.
"Е сега ако не стана велик поет, Пешо да не се казвам!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
