Първите дни от лятната ваканция вече минаваха. Еми подреждаше старите си учебници в един шкаф. Преглеждаше тетрадките си от цялата година и с облекчение въздишаше, че вече е ваканция. Вдигна и последния куп с тетрадки, слагайки ги на един от рафтовете. Една от тетрадките изпадна на земята. След като я вдигна, Еми видя, че на пода има малко сгънато листче. Протегна ръка и го взе. Разгърна го любопитно и направи странна гримаса. Имаше някакъв телефон и под него името „Марио". Тя не помнеше никой с това име да и е давал телефона си... Сигурно някой го е оставил по погрешка. Но всъщност не беше така. Еми обърна листчето от другата страна и видя следния надпис: „Еми, много ще се радвам ако ми се обадиш някой ден...". Още по-изненадана тя загледа надписа... Стана и ужасно любопитно! Първото нещо, което направи, бе да погледне към телефона, мислейки си дали да му се обади. Любопитството естествено надделя и тя вдигна слушалката на телефона. Бързо набра номера му и зачака... Мина около минута, ...