Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна, се прибра вкъщи.

Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.

- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?

Смрачило се беше. Денят отминаваше. Излезе, погледна ябълковото дърво пред къщичката.

- На дръвчето не  съм вързала. Расти, ябълчице, и роди най-хубавите си плодове през тази година.

Под дървото имаше камък. Под камъка живееха мравчици. И тях беше забравила баба Марта. Повдигна камъка леко и сложи последната мартеничка под него. Сега спокойно можеше да си почива.

Не зная от тогава ли, но до сега завързваме мартенички на дръвчетата. Слагаме ги и под камък. Сигурно, ако пак баба Марта е забравила да ги сложи, то ние да го направим  с пожелание за здраве и плодородие. Нали?