9.01.2016 г., 20:32 ч.

Мехурчета от женски сълзи 

  Проза » Разкази
854 0 0
4 мин за четене

 

,,Драматичното ли е, когато лицето на една жена го краси бижу, изработено от сълзи, или е истински драматично, то да е скрито зад облаци от неистини.”

– Добре дошли на филмовия фестивал в град Драма! - водещата приветства.                                       Тя бе една възрастна жена, но по правите чертите на лицето и личеше, че е била много красива девойка.                                                                                                                                                   Скъпи гости, бих искала да ви попитам дали дантелата от бръчки, покрила моят лик, ме краси или грози? - продължи топлата, но някак и тъжна дама.

В залата бе тихо, бе и странно, никой не очакваше такъв въпрос, никой не можеше и да даде отговор на глас, а се потопи в дълбините на своите схващания.

– Виждам, че се затруднявате и затова ще ви разкрия тайната за водните мехурчета, свободно движещи се във въздуха. Моят живот е едно от тях, както и вашият се побира в едно от многото. Името ми е Сълза. Искам да съм искрена с вас и ще ви споделя, че любимото ми цвете е момина сълза. Бих желала да ви покана в градината на това нежно, бяло, чисто крехко, грациозно и истинско растение.

– Но не мога да Ви разбера, това което виждаме на екрана не е живо, а мраморно.- провикна се един от зрителите.

И филмът започна и цветето проговори:

Две картини, две песни, две цветя.

Две звезди, две чаши, две птици.

Две усмивки, две думи, две съдби

Два погледа, две сърца, две души.

Това са ключовете, които отвеждат до мен.-продължи да мисли на глас.-Когато дяволът ти открадне сърцето и душата, защо отново се връща при теб? Може би си мисли, че са останали зрънца от тях или пък смята, че те се прераждат и отново чака момента на своя удар? Той се храни от тях или  идва при теб, за да те изкуши, да се предадеш, да сбъркаш, да страдаш, но да осъзнаеш грешката и да се поправиш? Както, когато триеш с гумичка и поправяш, за да стане точно това, което искаш, или както чувството, когато с длан проплъзгаш по кората на дървото. Седя от векове в тази градина и гледам как идват тук при мен всякакви жени, но защо винаги идват насълзени и ми разказват своята драма. Защо не чувам за истиснките радости кипящи в света, за огъня на лудо влюбени, защо ги няма думите,,благодарна съм,,? Нима хората вече не могат да усетят малките истински неща, нима те са станали  изкуствени или те са променили живота или просто животът ги е променил. Може би за тях аз бях ангел, бинокъл или лупа. Те имаха просто нужда от мен, за да бъдат себе си и да продължат напред. Може би, аз съм в тях самите. Не съм справедливостта или наказанието. А може би, аз съм една люлка-усетът да живееш. Чувството, когато се люляш, но не се държиш с ръце, затова се учиш как да се засилиш, как да пазиш баланс, кога да спреш и някой път падаш. Това е и както доверието и разочарованието. Или, когато се учиш да плуваш и вдишваш, после издишваш. Като лентата на нашия живот или едно водно мехурче, което е една история. И сега ще ви споделя за тези вълшебни балончета, които трогнаха моето каменно сърце, но дали тези истории ще намерят и вас?

,,Драматично ли е, когато една жена е легнала на пода тъжна, боса, гола, сама с мислите си или е истински драматично, когато е обърната с гръб, гушната от някой, но не от сродната и душа?

Драматично ли е да си навърха и в един миг да се сгромолясаш, защото не искаш да продадеш тялото си или е драматично страданията и лишенията, изборите докато стигнеш до там?

Тъжно ли е да напишеш стихотворение за драматична, но истинска любов, или е истински драматично съдбата да ти я отнела?

Драматично ли е въглен от любов, грешна вода да го потуши или е истински драматично да се опитваш с клечка кибрит да запалиш водата?

Драматично ли е, когато една жена не може да даде живот или е истински драматично да е дала и рожбата и да се влюби в нея?

Драматично ли е, когато видиш едно изкоренено дърво или е истински драматично да се чувстваш като дърво без корени?

Драматично ли е да има има красива девойка, но тя да е сляпа и да не познава своята опаковка. И в днешно време да говори на хората, че не съжалява, защото тя добре познава хубостта си.

Драматично ли е да имаш любима песен, но да не знаеш какво се пее в нея или е истински драматично, когато не може да чуваш?

Драматично ли е да видиш едно до друго две деца -едното с нови дрешки, но тъжно, другото облечено с износени, скъсани, ала усмихнато или е истински драматично манията на хората да притежават богатства, но не и да създават семейство?

Драматично ли е ръката на една остаряла жена да надраска една дъга -детска, чиста картинка или е драматично да искаш черно-бели снимки, когато вече има само цветни?

Сълза и момина сълза разказаха своята история и балончето се спука. Някой от публиката ръкопляска, други си бяха тръгнали отдавна, а трети все още не можеха да оценят филма. В залата остана само на завесите надписът:

,,Драматичното ли е, когато лицето на една жена го краси бижу, изработено от сълзи или е истински драматично то да е скрито зад облаци от неистини? ”

 

Автор: Тебазиле

издателство „Световит” за издаване на сборник с отличени от журито творби участвали в националения литературен конкурс „Албена

© mnmnm Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??