21.11.2007 г., 19:37

Метафора

1.2K 0 2

               Eдин миг и любовта отмина. Спрях се и се замислих... Задавах си въпроси,

               а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...

              Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги <защо?>

              Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора

              и да се учим от всичко, което се случва, дори и да грешим.

             Грешките са неизменна част от пътя, по който вървим, те са тези, които

             шлифоват нашите ръбести страни...

                                                    МЕТАФОРИ БЕЗБРОЙНИ

                  НИ ПОКАЗВАТ ИСТИНИ НЕЗНАЙНИ, НО СЕ УЧИ САМО ОНЗИ,

                                                    КОЙТО ГИ РАЗБИРА.

               - НЕ Е ЛИ ЛЪЖА ЖИВОТЪТ, БЕЗ УЛОВКИ, БЕЗ МЕЧТИ, БЕЗ ТРУДНОСТИ

                                                                  (?)

              - ДА, ВСИЧКО Е ЛЪЖА, ДОКАТО НЕ ОТКРИЕМ СМИСЪЛА ДОРИ И В

                                                         Л Ъ Ж А Т А,

              НАРЕЧЕНА МЕТАФОРА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...