18.11.2011 г., 10:06

Миниатюри

954 0 1
1 мин за четене

- Как е, Ко?

- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.

- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.

- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.

- Ооо - проточи вълкът. - Ясно...

 

* Естествено лапата с лъжицата.

------

Тъмнина... Едва доловимо прещракване... Леко изшумяване... После тих шепот:

- Добре... - прошепна Гар Ван. - А сега да се погрижим за кучето!

- Хъм... - скептично прошепна Сянка. - Би трябвало да знае номера с пържолите!

- Няма начин - махна с ръка сенчестата. - То е просто тъпо животно...

- За разлика от нас - облиза си лапите Ко Та Рак, след като бе омел въпросната пържола. - Ммм, вкуснооо... - и директно заспа.

- Та какво казваше? - вдигна вежди в мрака сянката.

- Ти носи Ко - сви рамене Гар Ван. - А аз ще се погрижа за пазача.

------

- И после какво стана? - попита Сержант.

- И после той се подчини на стадния инстинкт... - сви рамене ефрейтор Верг. - Като всеки идиот.

- Вълците нямат стаден инстинкт! - намусено измърмори Но Щен Вълк.

Тук Верг подбели театрално очи.

- Така е - потвърди Вълк в Сянка. - Глутницата е сбор от индивиди, а стадото - от овце... Виж за тълпата - продължи да бърбори той. - Тълпа е сбор от... идиоти... или, както е казал великият философ, коефициентът на интелигентност на една тълпа е равна на коефициентът на интелигентност на най-неинтелигентния разделен на броя на участниците в нея.

- Най-неинтелигентният?! - вдигна вежда Сержант.

- Е - сви рамене Сянка. - Все пак съм културен...

------

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...