Ники, ще ти разкажа една много стара приказка. Разказвах ти я много, много отдавна, когато беше малка. Искаше все нея да чуеш. Слушай сега!

 В една дупчица под пода на къщата живееше семейство мишки - Мама мишка, татко мишок и малкото мишле Миша. Всеки ден майката и таткото излизаха навън за храна и всеки ден му заръчваха:

- Няма да излизаш. Вън е опасно за теб. Вън дебне котката. Ако те хване, свършено е с тебе.

- Добре, добре де. Винаги ми го повтаряте. Няма да излизам никъде - казвал им Миша и те заминавали.

Но един ден той реши да види с очите си оня свят, който му е непознат, от който трябва да се пази. Тихо и леко се промуши през дупката. Поогледа се и ахна. Какъв простор. Каква светлина, не като в дома. Нищо нямаше, което да го заплашва. Само далеч, далеч от него, лежеше голямо животно и се препичаше на слънце.

- Толкова кротко е. Нищо няма да ми направи- си помисли Миша и го приближи.

Непознатото отвори едното си око. Погледна го, но пак не му се стори страшно, затова и Миша го доближи. Котката, а това беше тя, мръдна с опашка. Миша спря, но пак не се уплаши. И сигурно щеше да се случи нещо лошо с него, ако не се бяха върнали мама и татко. Те го помъкнаха към дупката. Изплашен, Миша трепереше. Обеща вече никога да не излиза сам.

Дали е спазвал обещанието? Не зная.