Пролог

Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” или “Завръщане в Рая”, да речем. Но дори и те трудно можеха да достигнат горещото потапяне в тази, която изживяваше от 20 май 2004 г. насам. Обеща си да откаже цигарите на 30 май и с невероятно упорство успя, на 31-и навикът беше победен.

Все още не вярваше, че ще й се отдаде да спечели конкурса и да заеме най–вълнуващото си работно място на Пети юли – празник и на МВР/на баща й/. Като награда от съдбата и обещание за безкрая на сънищата, които последваха. В тях се отличаваше с перфектната външност за мъж, когото отдавна бе искала да има до себе си. После – един допир на човечност и сърдечна топлота, понякога толкова незабележими у другите хора наоколо, но съпътстващи и виртуалния й свят, във времето, когато в ума й остана една мисъл, запомнена благодарение на дама, с която пресякоха пътищата си – Лястовицата – “Всеки е добър, но не всеки го знае.” За себе си реши и непрекъснато си доказваше, че може да бъде нежна, че ще остане истинска, такава, че да може с нея да споделя даже радостите.

Всичко това бе един нов водовъртеж за поувяхващата й същност, ново начало, лятна нега и прилив на сили, за да запази живота си динамичен и ведър, пълен с авантюри и подплатен с много работа. Спомняше си през дните до следващото лято как си мечтаеше за срещата, уви, невъзможна през септември, на чудесния фон на песните на Русос и Азнавур, на Далида и Масиас, а получи странен подарък – неговите два поздрава с песен, защото не знаеше кой делящ наполовина април, ден, е рожденият й.

Всичко сякаш водеше съществото й към странното запознанство, което някога си бе представяла, не толкова отдавна. Последваха първите трудности на новото място, но нямаше съмнение - Господ беше с нея и тя приемаше помощта му с благодарност.

Никога няма да забрави фирменото парти по Коледа, първата Нова Коледа. Толкова добре се справи, когато при поднасянето на виното, един микрофон се озова в ръцете й и имаше възможност да поздрави всички с красива народна песен. После последваха македонски, да, добре беше, че имаше малко опит от музикалните вечери с братовчед си и електронното пиано.

Снимката, която му изпрати, спомни си, е от тогава.

Все си мислеше, че се натрапва – комплекс!... как да се пребори, а знаеше, че първа има усета и силата да го разбира…