Ели беше мило момиче от малък град с големи мечти за живота. Беше като всеки друг, ходеше на училище, пишеше домашни, излизаше с приятели, ежедневието бе я е погълнало до такава степен, че можеше да предскаже какво ще се случи във всеки един момент от деня ù.

Живота си минаваше все така бавно и еднакво докато един ден не го срещна. Името му беше Даниел, но те така и не можаха да се запознаят. Той беше нещо ново за нея. Беше по-голям и по-смел от нея. За това скучно момиче той беше като магическо създание дошло да я омагьоса.

Срещнаха се веднъж, през лятото, видяха се за около 3 минути, и бързо се подминаха. Мина време, дойде зимата. Между тях нямаше нищо, и ако трябва да залагам, сигурно се бяха забравили напълно. Един зимен ден, тяхна обща приятелка, и може би съдбата, ги събра отново. Беше невероятна вечер за нашето скучно момиче. Голям хотел, шампанско, снимки и дори знаменитости.

Двамата ни герои се запознаха, без спомен за предишната си среща, представиха се един на друг и някак си паснаха. Говориха си цялата вечер, времето сякаш прелетя. След като се сбогуваха Ели осъзна, че може би харесва това момче и като всяка тинейджърка отвори телефона си, с надежда някой да се е сетил за нея,и какво да види, негова снимка. Вероятно докато била в тоалетната, той се снимал и дори сложил автопортрета си за скрийнсейвър. Когато Ели видя снимката, тя се усмихна и вече със сигурност можеше да каже, че го харесва.

Ако зависеше от нея още в същия момент щеше да се обади за да се видят и да му го каже, но това беше забранено в света на подрастващите. Оставаше и само надеждата, че съдбата ще ги срещне пак.

Мина много време, дойде лятото. Слава на Бога, общата приятелка имаше имен ден. Бяха се събрали много хора, в една горска хижа, но Ели чакаше само един. След закъснение с един час, Даниел най-сетне се появи. За нейно съжаление обаче, той не беше много заинтересуван от Ели. За цяла вечер и обели две, три думи. Тя прикри разочарованието си и се опита да се забавлява.

Хората се разотидоха, останаха малко. Той седна до нея, дори легна в скута й, и говориха почти до сутринта. Нищо специално не беше, а всъщност означаваше толкова много за нея. Даниел беше обаятелен и мил и нежен, а тя само се надяваше на целувка. Дойде време за тръгване и точно когато тя го очакваше, той каза „чао“ и си тръгна...

Дори не е нужно да споменаваме как се почувства тя, в този момент. Тъжна и изморена тя се прибра и какво да види. Даниел и беше пратил съобщение. Те си писаха дълго. За една седмица имаше сигурно 8 часа, в които не поддържаха връзка. Излизаха всяка вечер, и всяка вечер Ели беше разочарована, защото мечтаната целувка така и не идваше.

Ели губеше всяка надежда, докато не го видеше отново и той не я омайваше с думите си. Тя беше толкова объркана. Сякаш думите му казваха „искам те“, а действията „като приятелка“. Влюбена до уши, тя се радваше на всяка секунда прекарана с него. Искаше да му признае чувствата си, но се опасяваше да не загуби и крехкото приятелство, което имат.

Така си останаха нещата между тях доста дълго време. На рождения и ден Даниел тайно й занесе подарък, а на картичката пишеше остани все такава добра приятелка. Сякаш искаше да я държи на своята въдица, но и не искаше да я издърпа от езерото. Всички около тях просто чакаха да се съберат и не само те, Ели вече не издържаше, цялата ситуация я влудяваше.

На този етап тя бе готова да се предаде. Обичта ù към него явно нямаше да бъде оценена, което само късаше нейното сърце. Точно когато беше готова да се откаже, живота я изненада...

Един невероятен ден Ели излезе от училище и какво да види пред нея, Даниел вдигнал над себе си един транспарант на който пише „Ели, обичам те!“ Тя не можеше да повярва, беше като сън. През сълзи, тя се затича към своето момче, застана пред него и замръзна. Той хвърли транспаранта хвана я през кръста и я целуна. Беше като приказка!

Не знам, дали ще живеят щастливо завинаги, но поне за сега те са на седмото небе и се обичат безумно!