lubara (Любомир Николов)
204 782
2.02.2012 г., 12:50 ч.

Моето момче 

  Проза » Разкази
1021 0 11
2 мин за четене

               Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
               Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета и кръстчета. А на всеки клиент ми се иска да подаряваме и малко надежда. Кой каквото има да отвърне в замяна.
               Затова миналата седмица в най-големия сняг и студ запалих колата, и тръгнах на двеста километра да пазарувам. Акумулаторът едва го съживих, комшията в автосервиза отсреща не ми даде от неговия ток, за да си свърша работата. Не искаше да ми даде надежда, имах пари да си платя, но явно за него съм малък клиент. В неговия сервиз само грамадни и луксозни коли и джипове влизат, аз ли с моята остаряла машина да го впечатля…
                Взех някои сребърни неща, за други се договорих, натоварих на задната седалка един голям иконостас, в неголям кашон събрах икони, броеници, църковна утвар и поех обратно.
                Срещата с една госпожа, издател на религиозна литература, обаче не се състоя. Нещо времето й попречило, може и тя да е имала проблем с акумулатора, а и да е попаднала за помощ на такъв помощник, като моя комшия…
                - Не се безпокой, моето момче - ми каза тя по телефона. - Още утре ще ти приготвя колет с най-търсените заглавия. Сериозно момче ми изглеждаш.
                   Стана ми малко смешно, тя навярно е по-млада от мене. Но така хубаво говореше, че не исках да я прекъсвам. Все пак някой ден ще се видим, и тогава ще забележи побелялата ми брада.
              Днес отново ми се обади.
               - Моето момче, пуснах ти колета, всичко ще е наред. В началото ще ти е трудно, затова ти изпращам най-търсените заглавия.
               Значи и тя е любителка на Джани Родари, помислих си аз.
               
               Сега остава да подредим, да осветим, да рекламираме и да започнем.
               Мисля, че много хора се нуждаят от надежда. Дали във февруарския студ или в идващата пролет и топлото лято, когато звездите в тъмносиньото небе ще греят в очите ни. Винаги трябва надежда.
                А пък моята позната може да продължи така да ме нарича. Защото аз наистина съм едно момче, не се имам за нищо повече. Освен, че те нямат бели бради, със сигурност. Нали и аз съм бил момче…


                          01.02.2012                                   Любомир Николов
                

             

© Любомир Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И от мен поздрави, Ваня! И усмивки!
  • Поздрав сърдечен, Любо!
  • Мими, ти си най-малкият читател, който е писал коментар за нещо мое. Само ще те поправя, че много по-рано от мен ще започнеш да пишеш такива неща. Сигурен съм! Поздрави и успех!
  • Много е хубаво това което си написал. Аз съм още малко момиче но се надявам като стана като теб да мога и аз да пиша такива неща
  • Много си точна! Ами да, с един куршум, два заека!
    Поздрави, Дени!
  • Eлена, добре ще си дошла, поздрави от Търново!
    Ивон, преди много години имаше на обръщалото на малкото трамвайче и двойката една такова книжарничка. Много я харесвах. Поздрави за момичето!
  • Обичам такива магазинчета! С поздрави, момче!
  • Прекрасна идея... В случай че се появи такова ,,магазинче'' с удоволствие ще намина... Все пак тя ,,НАДЕЖДАТА'' винаги си тръгва последна. Прочетох с удоволствие, Любомир! Поздрав сърдечен!
  • Поздрави, момичето ми блогово другарче!
  • Благодаря...момче!Подари ми надежда!Поздравчета!
  • Благодаря...момче!Подари ми надежда!Поздравчета!
Предложения
: ??:??