Евелин (Адриана Зарева)
63 317
2.09.2007 г., 12:43 ч.

~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ ~ 2 

  Проза
1243 0 14
8 мин за четене

(продължение)

Евелин...

- Спри! Ще се нараниш! Ще се убиеш... Спри, лудетино... Моля те...  Ако трябва, аз ще те закарам до там... Недей!...

Ръцете му, безпомощно увиснали, направиха кръст и зашепна...

- Господи, запази ми я! Пази я... от самата нея!...

Съпругът й... Защо бе толкова добър!? Защо винаги тичаше да я подкрепи, дори още преди да падне!  Дразнеше я тази обсебваща загриженост!  Знаеше от  малка да се бори сама. Препъне ли се -  сама да се изправи!...

Един-единствен готов съвет й даде баща й...

- Човекът до теб трябва да е стъпил  здраво на земята, детето ми!  Но никога да не прекършва твоя полет...

Парадокс! Омъжи се за пилот. Когато съпругът и виждаше зареяния  поглед, често се шегуваше...

- Аз летя... Излитам! И кацам! А ти си вечно в полет... Няма ли свършване твоето гориво!?

Очите му я милваха с нежност... Защо ли я убиваше с  тази тиха обич!?

Не си задаваше този въпрос до преди да го срещне... Него... Малкият принц... Преди да познае душата си в неговата... Прекарваха заедно всяка свободна минута. Често заспиваше в кабинета си до лаптопа, искаше да чува дъха му... Съпругът й влизаше, лекичко махаше слушалките, целуваше зачервените й ушенца и оставаше да я гледа дълго... Беше донякъде благодарен на това момче, нейния Малък принц... Откъсна я от мислите по загубата на баща й. Вече я чуваше все по-често да се смее... Но и плачеше... Такава си е тя... чувствена и  ранима...

Чу я един ден да да му разказва по skype за семейството си, за него... Казваше, че е добър и го обича! Развълнува се... Но още повече, когато долови думите на момчето... Гласът му звучеше странно, потрепваше...

- Знаех, че не си сама, Евелин. Не може мечтите да бъдат сами. Все на някой се сбъдват... Там някъде чувам щурец... Тъжната му песен кара светлината да трепти,  оставя следи, които не могат да бъдат изтрити... По тези следи ще тръгнем, ще съградим нашия дом... Там, горе във висините... Ще го пазим, както птиците пазят гнездата си... с височина... Прегърнем ли се с теб...  ще полетим!...

Тя можеше да го слуша с часове... Месеци наред, дори не го бе виждала. Накрая, когато той си купи камера, сърцето й щеше да се пръсне от вълнение. Ще го види... Днес! 

Да! Това бе той... Нейният Малък принц! Топлите му кадифени очи, бисерната му усмивка, кожата му с цвят на какао и мляко... (с малко повече какао ;)))

- Сега вече зная, че обичам не само душата ти...

Думите  и чаровната й  усмивка го смутиха...

- Искам да знаеш! Отдавна исках да ти кажа...

- Не казвай нищо... Или не... Ще ми го кажеш, но когато бъда при теб... Сега...

Трескаво зарови в чантата си. Ключовете на колата издрънчаха на пода. Грабна ги... След себе си чу само молбите на съпруга й...

                                                                                                                                 Не можеше да издържа повече... Нито миг... Натисна педала на колата и се устреми към магистралата. След два часа ще бъде при него. Защо толкова дълго бяха чакали този миг? Как е могла до сега да живее! Как!?... Хилядите въпроси караха да увеличи скоростта. Опасно бързо... Но нищо повече не можеше да я спре! И нямаше да я спре...

След кратко лутане стигна селцето. Старците от кръчмата с почуда изгледаха непознатото момиче и зацъкаха при вида на луксозното  возило. Припряно ги попита  нещо...  Набързо я упътиха... Спря пред дървена портичка, зад която я гледаше с недоумение стара, съсухрена жена. Целият двор беше осеян с рози... червени, бели, жълти, розови...

- Евелин...

Позна я от многобройните снимки, закачени като икони в стаята на сина й.

- Той е вътре. В неговия свят... Където си и ти, омайна Розе... Трябваше там да си останеш!... Защо дойде!?

Не отговори... Искаше по-скоро да го види... Да го прегърне... Да хукнат по полята... По реката... Да се катерят по дърветата... Да изкачат техния връх, от където се виждаше света като на длан!

Отвори със замах вратата. Срещнаха я същите умни, топли очи и усмивката - наниз от бели бисери... Нейният Малък принц...

Но защо седи там... Защо не изтича да я прегърне? Нима не го желае толкова силно, колкото и тя!?

Момчето натисна бутона на инвалидната си количка... и протегна ръце за прегръдка.

Тя видя собствената си сянка как се строполи на земята. Сложи глава на коленете му, завити в памучно одеяло... Не искаше да вижда сълзите й. Не трябваше да я вижда слаба...

Изправи се... Познаваше тази сила. Твърдо и решително забута инвалидната количка към вратата... Въздух, трябваше й глътка въздух... Получи го! Старата жена срещна обезумелите очи на момичето... Какво бе намислила!? Не посмя да попита... Остана така, докато се изгубиха от погледа й. Само от далечината се чуваше звънкия им смях, който се примесваше с праха от коларския път. Тичаха... Падаха, изправяха се... и пак!

Върхът! Този толкова мечтан връх! Техният връх... Свят за двама...

- Хайде, затвори очи... Мой Малък принце... И  ще  полетим...

 

© Адриана Зарева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Евелин е права!!! Дори, когато си полегне, защото е чародейка, от мен да го знаете, не лъжа!!!
  • За замайването ний си имаме рецепта, Светланке... 3 пъти по 100... Чародейства прави! То, ако тръгне всеки да разправя стихове... кой ша ръси лафовете!? Всеки да си знае къде му е силата...

    * За сведение на посрещачите цела вечер жулихме минерална вода... Затова не ни споходи музата! Ако не вервате на мене - питайте ЛЪЖОва... Че протоколчикът ни е на море /под секрет!/ ...
  • На живо ти казах, че съм ти писала шестичка за разказа, очарова ме. Обаче лудетино, дай да наблегнем на стиховете, та другия път да ги замаеме нашите стихоплетки!!!
  • Но Е! И се радвам, че ви вълнува! Пак ли със съпруга!? Дано да е "заразна" тази любов, скъпоценно камъче...
  • Ако не беше такъв края, сигурно нямаше толкова толкова
    много да ни докосне!Разкъсващ разказ и невероятно-изконно красива любов!!!
    Продължавай, мила Ев!!!
  • И от мен, Галина... Благодаря!
  • Невероятен разказ!!!
    Поздравления и прегръдки от мен!!!
  • Докосване на душите ни, Таня... Това е! Благодаря...
  • НЕВЕРОЯТНА СИ!
    МЪДРОСТ,РОМАНТИКА И КРАСИВА ДУШЕВНОСТ!
    БРАВО !
  • Радвам се, че докосна романтичната ти душа... Благодаря, Петинка!
  • Разкодирала си мъдростта в този прекрасен разказ, Ев!
    Поздравявам те!
  • Мъдростта може да я улови само мъдрия, дори и закодирана... Благодаря, Мая!
  • Имаш очи за прекрасното... Благодаря, Рени!
  • аз пък най-неанонимно ти слагам шестици - разказите ти са изключително вълнуващи и интересни, с много мъдрост закодирана.
Предложения
: ??:??