Можеш ли?

                                                      Можеш ли?

  Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, но мога да остана до теб, дори когато казваш, че искаш да си сам. Не мога да прочета мислите ти и да видя дали и аз съм в тях, но мога да гледам в очите ти и да разбера кога имаш нужда от прегръдка. Не мога да разбера тайните ти, но мога да ти доверя своите. Не мога да ти кажа, че всичко ще е наред (когато нищо в този живот не е сигурно!), но мога да ти обещая, че няма да избягам или да се скрия. Ще съм точно тук. Не мога да накарам онази, другата, да те обикне, но мога да поверя своето съществуване в твои ръце. Не мога да намеря място за себе си в живота ти, но мога да намеря място за теб в моя. И да ти кажа, чe те обичам, не мога – прекалено слаба дума е…
               А ти можеш ли?…