Момичето на главния готвач

                Момичето на главния готвач

   Магдалина беше очарователна жена – нежна, мила и красива. Преди да се омъжи за Минко, ѝ викаха момичето на главния готвач. Мъжът ѝ, както разбирате, е известен готвач в ресторант в нашия неголям провинциален град.

   Всички я познаваха. Тя беше млада и очарователна. Не се ожени за Минко по любов. Той беше твърде слаб физически за готвач, но природата му е такава. Сравнете например куче „Немска овчарка“ с куче „Пинчер“, та и той така – поставен до истински мъж, приличаше по-скоро на порода „Пинчер“. Но Маги идваше от село, живееше на квартира и искаше собствен дом и спокойствие, а Минко ѝ предложи точно това. Той имаше къща, градинка, готвеше професионално – с една дума в материален план имаше какво да ѝ осигури.

   Роди им се и момче. Околните си мислеха, че са едно щастливо семейство.

   Маги беше като нешлифован диамант. Нямаше висше образование, но беше емоционална, четеше художествена литература, но ѝ липсваше самочувствие. Годините си минаваха, момчето им порасна и отиде да работи в Англия. Минко се промени много. Според клюкарите ходеше с чужди жени и почти не обръщаше внимание на Маги.

   Магдалина изпитваше една неудовлетвореност от живота и желание за една любов като от филмите, които гледаше, и романите, които четеше от време на време. И понякога липсата на любов може да свърже живота ти с първия срещнат, обърнал ти по-голямо внимание.

   Беше единадесети август – слънчев и горещ ден. Маги отиде в ресторанта да вземе храна и тъй като трябваше да изчака, седна на една от масите. Тогава към нея приближи мъж – доста висок, строен и самоуверен.

   –Ооо! Момичето на Минко! Здравей! Помниш ли ме, бях на сватбата ти?

   Къде да го помни. Беше минало толкова време. Цяла река беше изтекла…

   Маги се усмихна и се ръкува. Николай Иванов, така се представи той, пое фината ѝ ръка и я задържа много повече от общоприетото.

   –Ама ти си се разхубавила, годините изобщо не ти личат. Голям щастливец е Минко!

   Стана ѝ неудобно и леко зачервена вметна:

   –Годините не прощават на никого, но човек трябва да се поддържа, колкото може.

   –Така е – отговори Иванов. – Но ти си много красива жена!

   Говореше ѝ на ти и това още повече я смущаваше. Тогава се появи Минко и ѝ донесе храната, която беше опакована за вкъщи. Николай и Минко се познаваха отдавна и заприказваха, а Маги искаше да си тръгне, когато Иванов отново ѝ подаде ръка за довиждане и стисна нейната значително по-силно, както ѝ се стори тогава.

   Мина цяла седмица, Маги все мислеше за Николай. Не ѝ харесваше самоувереното му поведение, но от друга страна я привличаше като мъж.

   Един ден го срещна случайно. Той видимо се зарадва. Покани я да пият кафе и така постепенно започна да се среща с него. Още на третата среща той настояваше да отидат на вилата му и да правят любов, но тя отказа. Трябваше ѝ време, за да реши да премине границата на обикновените взаимоотношения. Въпреки това той не се отказваше и те продължиха да се срещат. Маги постепенно свикна с него, дори прие донякъде циничното му държание, настойчивостта му и желанието му да бъде с нея на всяка цена. Той беше женен за доста безлична на вид жена и също имаше син.

   В началото на септември  времето се промени, валеше дъжд и Маги му се обади, че няма да отиде на срещата. Отпусна се във фотьойла и се замисли. Вече го приемаше едва ли не като наркотик – не можеше да живее спокойно, без да го види, и дори понякога плоските му и цинични шеги  ѝ изглеждаха нормални. Трябваше да прекрати тези срещи. Някой позвъни и тя стана да отвори. Беше Николай.

   –Не мога без да те видя. Сама ли си?

   –Да – бързо отговори тя.

   Той влезе и я взе в обятията си – нежно и страстно я целуна, така както никога не бяха я целували.

   –Искам те!

   –Но у нас не мога, не съм спокойна, може да се върне за нещо Минко!

   –Ела, аз съм с колата!

   Заведе я на вилата си и там най-после си принадлежаха един на друг. Целуваше я страстно и продължително до момента, в който тя поиска да го приеме. Желанието им беше силно и неподправено. Тази първична страст между двамата шеметно ги завладя и продължи да ги опиянява и след като свършиха. Никога не беше изпитвала такива силни усещания, сега ѝ се разкриха някои страни на физическата любов. Сгушена в обятията му не смееше да се отдели от него, струваше ѝ се, че това е сън, може да се събуди и всичко да изчезне.

   Така започна своя таен живот. Желаеха се, срещаха се и тя чак сега  разбираше, че привличането  може да е толкова силно. Това опиянение между тях, това властно желание продължи до момента, когато разбра, че носи детето му. Този факт я стресна, но и зарадва. Какво по-хубаво от това да има дете от него. Знаеше, че трябва да му съобщи. Вярваше, че ще се съберат и ще живеят заедно, без да се крият, отдадени един на друг и на детето, което щеше да се роди.

   Срещнаха се на обичайното място и тя му съобщи, че ще става баща. Той помръкна, лицето му се промени и бързо каза:

   –Трябва да го махнеш! Колкото по-рано, толкова по-добре.

   –Как, но това е нашето дете!

   –Не мога да бъда сигурен.

   –Но ти знаеш, че аз и Минко само съжителстваме, той изобщо не ме поглежда.

   –Може и да е така, но аз имам син и жена. Не искам да се развеждам.

   Явно не желаеше да нарушава спокойствието си и сега изведнъж се сети колко била добра и интелигентна жена му, колко е свикнал с нея и колко се грижела за него. Вярно е, че нямали такава страстна любов, но той ѝ бил признателен и благодарен и не можел да се раздели с нея.

   Целият вълшебен и приказен свят в душата на Маги рухна. Тя разбра всичко… Тръгна си отчаяна, потисната, зашеметена от случилото се. В първия момент ѝ се искаше да не живее повече. Всичко, в което беше повярвала, рухна. Трябваше ѝ време да се съвземе. Искаше да задържи детето, но не знаеше как да продължи, ако го направи. Нямаше дом, нямаше доходи – преди два месеца бяха я съкратили. Знаеше, че ще продължи да живее до Минко тихо и безлично като мебел в дома му, но не виждаше друг изход. Тогава махна детето и дните се занизаха сиви и еднообразни както преди. Тя в очите на хората завинаги щеше да си остане момичето /жената / на главния готвач.

 Мария Мустакерска