5.04.2010 г., 1:07

Моят свят

1.2K 0 2
2 мин за четене

МОЯТ СВЯТ

 

Този свят е различен.

Безумен в лъскавата опаковка на илюзиите ни.

В този свят си обречен да намериш смърт,

изхабена и с повехналото обаяние на домакиня.

Тук, само тук ще срещнеш сладостта на болката,

с размазаното червило и грим на блудница.

Този свят е перфектен за нашата отрова,

злъчна и бавна, като умираща любов.

Казваш ми, че не е нужно да търся, че не е нужно да познавам истината. Твърдиш, че инерцията за надолу е нашият път, равен и винаги осветен. Да не чакам отговори на въпросите си, а да ги посипвам с пепелта на пропилените възможности. Говориш за сладостта, за болката, за щастието – ти, който разпъваш учителите си, а после изкривяваш образа им в иконите си. Галиш егото ми всеки път, когато се вглеждам в себе си.

Сега ми рисуваш този свят като мой, като моята последна надежда да остана истински жив. Днес протягаш ръката си, за да повлечеш и моята в блатото на измамното спокойствие. Даряваш ми аромата на безумието, за да го смеся с мириса на мъртвите си мечти.

Усмихваш се с разбиране на стремежа ми да бъда себе си, а после ме гледаш със снизхождение, когато превързвам изранените си колене.

Знам, за теб всичко е просто и единственото ти е достатъчно. Знам, че за твоето цветно не са необходими нюанси. Знам, че не разбираш летенето и порива, от който се поражда. Досещам се и за твоя страх от сянката ти – този, да не тръгнете в други посоки.

Чувал съм онази ти изповед, дългата, за смъртта на другия в теб. Слушал съм и безочливо кратката, за прошката и стремежа към промяна.

Не, почакай! Нека не спорим.

Позволи ми да те заведа до мястото, където се отрече от Бог. Не, не този над олтара, а онзи, който пази пламъка в душата ти. Нека те поведа по друга пътека, без компас и ориентири. Тази, която ще те отведе отвъд дверите на възприятието.

Позволи ми да целуна избрания – този в теб, който още копнее да живее. Не се плаши от смъртта, тя е пламъкът на светлината. Дъждът, през който минаваш, за да видиш истинските лица на хората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Остави ме без дъх. Прекрасно е. Рядко чета нещо , което толкова точно да описва всичко около мен.Аз също мога да кажа, че това е моя свят.
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...