Моята
- Дай едно...Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо - и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии.
Не, не се оплаквам - жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда - цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи - направо не личи, че е работила. И е за пример. Онзи ден големият син вика: "Тате, бракът щастие ли е?", аз му отговарям: "Питай майка си - тя улучи".
Вярно, не е височка като манекенка, дребничка е - но нали от всички злини избираме най-малките. Обаче, забравих друго. Всички жени са еднакво проклети, но в дребните проклетията е концентрирана.
Страхотна жена, братче. Като почне - сама пита, сама си отговаря, после ми обяснява къде съм сгрешил. Ех, да можех да си я запиша на диск! Знаеш ли с какво удоволствие ще я спирам? Че то от речетативите й синът разбра защо езикът се нарича майчин, а не бащин.
Аз от общуването с нея се научих на краткост и бързина в изказването. Казвам й на третата среща: "Мила, искам да те питам нещо...", а тя: "И аз искам да ти отговоря - съгласна съм. Кога ще е сватбата?".
Пък след години ми се разсърди, като й казах, че съм бил като Адам. Тя се хили: "Неповторима съм като Ева, нали?", "Ами, казвам, и той не е имал избор".
Но и тя не ми прощава. "Ох, скъпи, вика ми, ти си истински модел на сексимвол". Цъфнах от кеф, ама нещо ме зачовърка, та проверих в речника. А там пише - "модел - миниатюрен макет на нещо голямо".
Но й свикнах. В къщи седя като при фотограф - хем не смея да мръдна, хем се усмихвам като щастлив идиот. Уж е слаб пол, а върти живота ми. Не, на жените не им стигат силите да са слаб пол. Но и друго разбрах - моята, ако е толкова свястна, щеше да намери някой свестен. Обаче, държи мен...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесах разказа! разбирам, не би я заменил с друга, с хумора добре се справяш, по-добре да е на шега, понеже ще те сполети... метла, Тя прочете ли това? имаш време да си откровен , кажи повече за теб нали си смел.
-
Не ,че не съм чела други разкази от теб,Георги,но на тоя реших да коментирам,защото....не знам защо!Ще обобщя за прочетеното до сега.Страхотно пишеш,дори разказите ти са според правилото-дребното е концентрирано и много силно.Така изливаш на един дъх смехуриите,че човек започва да се смее преди да е изтекла мисълта....Ама вие ,мъжете,много нещастни се правите,бе!!На щастливи идиоти...Ама седят като на фотограф,вместо да вържат престилката....Това е закачка,пробвам дали ще се засегнеш....Започвам да те чета,но да знаеш ,много съм бъбрива!
-
Благодаря, Елена, Мая!
-
Браво! И браво!
"..и той не е имал избор.. " Благодаря за смеха! -
-
Благодаря, Коста!
Усмивка... -
Много точно.Усмихна ме.Поздрав.
-
Благодаря, Бриджит!
Усмивка... -
Благодаря, Надя!
Това да е за сълзи... -
Отровите и най-скъпите парфюми, в малки шишенца се продават. Просълзих се от смях!
-
Благодаря, Мариана!
Няма думата, я - не му дават и уста да отвори... -
Благодаря, Лиа, Стойчо!
Да е весел денят ви... -
😅!!!
-
Това за закуска ми е!Порция смях,ама сладък като баничка с боза! Благодаря ти Георги,днес цял ден ще ми върви на разговори между Адам и Ева, с всичките им "Да."и "Не." и "Съгласна съм."
Хубав и усмихнат ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А с жена ми сме вече 41 години. И ме понася. Някак си. Други кандидатури, извинявай, не приемам...
Иржи, благодаря!
За престилката. Аз готвя в къщи, защото мъжете сме по-добрите готвачи. Но мъжете сме два вида - умни и глупави. Умните твърдят, че не разбират от кулинария, глупавите се хващат в капана.