Моята
- Дай едно...Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо - и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии.
Не, не се оплаквам - жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда - цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи - направо не личи, че е работила. И е за пример. Онзи ден големият син вика: "Тате, бракът щастие ли е?", аз му отговарям: "Питай майка си - тя улучи".
Вярно, не е височка като манекенка, дребничка е - но нали от всички злини избираме най-малките. Обаче, забравих друго. Всички жени са еднакво проклети, но в дребните проклетията е концентрирана.
Страхотна жена, братче. Като почне - сама пита, сама си отговаря, после ми обяснява къде съм сгрешил. Ех, да можех да си я запиша на диск! Знаеш ли с какво удоволствие ще я спирам? Че то от речетативите й синът разбра защо езикът се нарича майчин, а не бащин.
Аз от общуването с нея се научих на краткост и бързина в изказването. Казвам й на третата среща: "Мила, искам да те питам нещо...", а тя: "И аз искам да ти отговоря - съгласна съм. Кога ще е сватбата?".
Пък след години ми се разсърди, като й казах, че съм бил като Адам. Тя се хили: "Неповторима съм като Ева, нали?", "Ами, казвам, и той не е имал избор".
Но и тя не ми прощава. "Ох, скъпи, вика ми, ти си истински модел на сексимвол". Цъфнах от кеф, ама нещо ме зачовърка, та проверих в речника. А там пише - "модел - миниатюрен макет на нещо голямо".
Но й свикнах. В къщи седя като при фотограф - хем не смея да мръдна, хем се усмихвам като щастлив идиот. Уж е слаб пол, а върти живота ми. Не, на жените не им стигат силите да са слаб пол. Но и друго разбрах - моята, ако е толкова свястна, щеше да намери някой свестен. Обаче, държи мен...
© Георги Коновски All rights reserved.
