Моята луда еврейска Коледа

Стане ли въпрос за семейство и традиции, съм във вихъра си. Няма нищо по-хубаво от семейните празници. От уюта, топлината, празничната атмосфера и настроение. Особено когато празника е свързан и с традиции - какво по-добро поле за изява на моята скромна персона? Освен с подготовката, сценария и режисурата на предстоящия празник, водена както обикновено от максимата " Храната прави борбата" се заемам и с изкачването на нови кулинарни върхове, които да допринесат за доброто настроение и дългото запомняне на празника.

Откакто Коледа отново бе вписана в празничния ни календар я прекарвам с близките си, но винаги по твърде нетрадиционен начин... Например - докато съжителствах на семейни начала с  един арабин, Коледа съвпадна с Рамазан, та от солидарност постих с него цял месец - естествено не с религиозна цел, а с лукавата умисъл да сваля някой друг килограм. Който пък качих веднага след като настъпи празника - в едно с пожеланията "Весела Коледа" и "Ид мубарак" се настанихме на коледно-рамазанската отрупана трапеза и... Двете религии бяха в невероятен синхрон - между нас цареше мир, любов и разбирателство - така както трябва да бъде на тези два светли празника...

С италианският ми годеник също успях да изкарам една Коледа. В Италия. Би била незабравима, ако в старанието си да ме приобщи към ценностите на католическата църква, не настояваше да ходим всеки ден на бавни, отегчителни и проглушителни шествия, на третото от които аз се отказах. Доброволно. Анатемосаха ме, а и така не се научих да се кръстя по "правилния" техен начин. Е, оказа се наистина незабравима Коледа - как ще я забравя, като най-малко сто пъти ме критикуваха и преподреждах сценката "Рождество Христово" с всичките действащи герои - агънца, влъхви, бебето Исус... само витлеемската звезда не намерих да я подредя и нея... А уж и двамата бяхме християни, нищо че той от католическата, а аз от ортодоксалната църква... За съжаление не успяхме да се разберем - явно си е до човека...

С възлюбленият ми руснак празнувахме на воля - един път нашата си Коледа, после след Нова Година почвахме тяхната. Големи подаръци, големи празненства, голямо чудо... Като почнехме - не спирахме цял месец... Това руснаците са много хубави хора - знаят как да се веселят. Спазват си традициите хората... похвално. А и много забавно.

Тази година реших за отдам почит на четвъртинката у мен. Баба ми по майчина линия си е чистокръвна еврейка. Затова, за разнообразяване на празничната атмосфера, наред с традиционната Коледа реших да празнуваме и Ханука. Горе-долу по същото време се пада, а и да запозная малката си дъщеря с културно-религиозното й наследство. Оказа се, че знам твърде малко за конкретния празник, а когато се опитах да и обясня, че тази година ще посрещнем коледата по малко по-особен начин, детето ревна с всичка сила:

• - Искам си дядо Коледа! Искам си подаръка!!! Не ща никаква Хука-мука! А-а-а-а-а !!! Няма пък!!! - докато се обясним, че празника е Ханука, че означава Празник на Светлината, че Коледа си е Коледа, а пък дядо Коледа ще донесе подаръци на всички деца, и на нея също, голям рев падна. Изгледахме "Приказка за Египет" и всички подобни по тематика филми поне двайсе пъти последователно, а когато й обещах да пали колкото си иска свещи и бенгалски огньове плюс двоен подарък за компенсация, протестът й приключи. Доволно и щастливо. Без повече въпроси.

Със съпругът нямах никакви проблеми. След като му обявих намеренията си, едва-едва се обърна и даже без да ме погледне отрони:

• - Добре бе, пиленце. Какво ме питаш мене... Аз каквото и да кажа, ти пак ще си направиш каквото си решила.

Прав е. Но все пак да го уведомя. Живеем заедно - май е редно така. Пък и... напоследък го чувствам как съжалява, че не е послушал бащините си заръки, които ми е споделял неведнъж. Най-важната и честно казано единствена - да не се жени никога за българка. А той завалийката, не само че се ожени за такава, че и за "мешана скара" като мен. Еее... сори - да си търпи последствията дето се вика. Но напоследък влезе в релси и взе че свикна. Да не ви занимавам повече с него - важното е, че всички се съгласиха и аз бях във вихъра си.

Оказах се изправена пред следващия проблем. Като нерелигиозна, и съвършено незапозната с традициите и еврейските обичаи се оказа че не разполагам с така важната за празника менора. И то не каква да е, а ханукия - с място за девет свещи, а не обичайните седем. Баба ми естествено имаше, поне доколкото си спомнях от детските ми години, когато пребърквах всяко ъгълче на старата й къща в търсене на съкровища. Веднага й звъннах:

• - Ало, бабче?
• - Миле, ти ли си? Как се сети за старата си баба? Какво ти потрябва този път?

Ако някога сте си мислели, че можете да измамите евреин - избийте си тази мисъл от главата. Особено ако е дърта еврейка като баба ми. Спомените ми от нея са меко казано неприятни. Освен, че разваляше всичките ни детски игри, пазейки ревниво скъпоценните си вещи от посегателства, ме засегна много преди сватбата ми. Дълги години я умолявах като сватбен подарък да ми даде старинния чаен сервиз, останал й наследство от нейната баба. Невероятен - истински китайски порцелан. Да, ама не. Когато се зажених с радост я посетих да си прибера обещания дългоочакван подарък.

• - Миле... аз го подарих на братовчедка ти - заяви бабчето.
• - Как така? Тя нито го харесваше, нито го е искала, нито пък се жени! - направо щях да припадна от възмущение.
• - Да, ама тя е кръстена на мен! - край, точка по въпроса.

 Така е, като нашите не са я уважили навремето. Все пак преглътнах загубата на мечтания сервиз, но оттогава с бабето имам следната тактика - когато искам нещо, казвам, че не ми харесва изобщо - да го даде на братовчедка ми. А тя щедро ми го подарява - нали не ми харесва... Толкова съм убедителна, че успях да се сдобия с ценната й готварска книга, останала от нейната майка, и която съдържа всички рецепти, които можеш да си помислиш. Сдобих се и с ред други ценни старинни предмети, за съжаление измежду тях все още не беше така нужната ми в момента менора.

• - Бабче мила, тази година реших да празнуваме Ханука и си спомних, че ти имаш менора.
• - Имам, разбира се... Даже имам две останали от прабаба ти - едната е със седем, другата с девет свещи...
• - Ааа... не! Оная с деветте си спомням, че беше много ръждясала още навремето. Ще може ли да взема другата?

И този път мина номера. Когато отидох, бабет с тържествуващо изражение ми пъхна в ръцете "ръждясалата" ханукия. Другата "не успяла" да намери. Сто процента вече я е излъскала за братовчедка ми. А аз - ако искам да взимам тази, ако не искам... прав ми път. Тръгнах си с още по-тържествуващо изражение на лицето. Кой, аз ли няма да метна евреин, па ако ще да е и баба? Ама-ха! Едната четвърт в кръвта ми ще да е преобладаваща!!!

Прибрах се в къщи и подготвих приказен кът, където щях да поставя ханукията - от различни платове направих драперии по стените, а наоколо върху скрина разположих коледни украси. По диваните - цветни възглавнички... Получи се ефект като от арабските приказки - все едно бяхме попаднали в 1001 нощ, и дъщеря ми с часове стоеше там - пренареждаше, играеше и развихряше детската си фантазия. Когато стана време за запалване на свещите - осем дни преди Коледа тържествено и позволих тя да запали първата свещ... Голяма грешка, както се оказа впоследствие, но... нали бях обещала...

Светлината в храма била запалена, като маслото за нея е трябвало да стигне за един ден. Вместо това е горяла цели осем дни - чудо, което я е превърнало в празник - Празника на Светлината или Ханука... Нашата светлина не издържа и осем минути... Шестгодишната ми дъщеря така се прехласна по процеса на паленето, че палеше, гасеше, отново палеше... Не и стигна само първата свещ, а последователно и многократно пали всичките останали осем с деветата, която би трябвало да гори, и с която да се палят другите. Въпреки обясненията ми и настояванията да спре, пироманът в нея явно заговори с всичка сила, а опитите ми да я отклоня от там - отначало с добро, а после със заплахи - увенчани с неуспех. Най-накрая се примирих, прецених че е достатъчно голяма та да не се изгори и се заех с останалите си домакински задължения. За празника освен роднините, бях поканила и приятели, с които не се бяхме виждали отдавна. Зарових се в старата готварска книга, изтръгната лукаво от стиснатите ръце на баба ми, в търсене на оригинални еврейски рецепти, с които да шашна гостите си. Освен традиционните картофени палачинки исках да приготвя и други специалитети, които в комбинация с традиционните коледни ястия да оставят у тях онова чувство на нещо непознато, неопитано досега, и да ги накара да запомнят празника в дома ми... Тъкмо четях 250-тата рецепта, когато от хола се чу ужасен писък. Хвърлих книгата и хукнах натам - дъщеря ми търчеше напред-назад награбила тежкия свещник, а пламъците, които се развяваха след нея, бяха олизали и подпалили драпериите, които бях окачила с такова старание по стените... В първия момент се шокирах - последователно в ума ми преминаха асоциации за атлета, който носи олимпийския огън, с тази разлика, че след нея се вееха не един а девет огъня, и романа на Стивън Кинг - "Живата факла" (познат също като "Подпалвачката") В следващия се втурнах, изтръгнах свещника от ръцете й, моментално я телепортирах в съседната стая, а аз се заех да спасявам коледните и ориенталски украси. Ако не знаете как гори лек ефирен плат в комбинация с коледни гирлянди - гори като факла! Бързо и моментално. Усетил дима прибяга и мъжът ми, който явно е бил по-хладнокръвен от мен, та вместо да спасява останките, просто метна първата изпречила се пред погледа му покривка и заскача отгоре й.

• - Да ти се не видят! И Коледите! И Хануките! И измишльотините! За едната идея ще ни изгориш живи! - скачаше и нареждаше, по-голямата част от думите му обаче ще пропусна, поради твърде нецензурният им характер... За мен остана обидата от всичките му личностни нападки, наградата цяла вечер да проветрявам и сълзите, с които стъргах и мих пепелта от злополучната си украса. Същия ефект можеше да има и от запалена от неизправни лампички коледна елха, така че не виждах причина да обижда толкова на религиозна основа...

До Коледа оставаше само седмица, а с какво разполагах аз? Обгорен хол, който въпреки проветряването настойчиво дъхнеше на дим, стресирано дете, което ревеше по цял ден, че дядо Коледа е видял пакостите й, и няма да и донесе никакъв подарък, и сърдит мъж, който ако можеше щеше да ми докара цяла армия антисемитски настроени терористи. На другия ден накупих четки, валяци, маламашки и бои, и като твърд почитател на идеята "Направи си сам" започнах да правя цветни ефекти по стените. Както между другото е доста модерно...

 Когато гостите ми започнаха да пристигат, едни ахкаха, други охкаха, трети само се звереха мълчаливо, и надявам се одобрително към постигнатия от мен ефект - този път без воали, плат и драперии. На обгорелия (но прикрит умело) скрин гореше автентичната ми менора и разпръскваше светлината си из стаята. Този път дъщеря ми, освен категоричната ми забрана, по собствено желание не се доближи нито веднъж до злополучния свещник. А гостите... дори и да имаше шокирани от обстановката, шокът им преминаваше във възхищение, щом видеха отрупаната маса с кулинарни вълшебства, приготвени лично от мен... Когато най-накрая се събрахме всички, мъжът ми вдигна тост:

• - Както вече разбрахте, тази вечер празнуваме и Коледа и Ханука... Естествено, по идея на моята щура жена, която сега се сети, че била и еврейка... Благодарение на нея сме тук, в тази обстановка и на тази маса... Но за мен тази вечер най-важното е, че сме се събрали всички заедно и че независимо от всичко, сме живи и здрави! Наздраве!

Явно ми беше простил, милия. А и какво да ме прави - как да оцелее в един дом с такава жена, че и четвърт еврейка за капак? И то за цял живот?

За него това беше нашата луда еврейска Коледа... За мен... ами аз... догодина ще се позаинтересувам как празнуват будистите...

Mili4ka