-Здравей.

-Здрасти.Ти кой си?

-Едва ли съм някой.По скоро Никой.

-Познаваме ли се?

-Аз съм те виждал в сънищата си.Ти може би ме помниш като онзи мъж от магазина на ъгъла,който непрекъснато ти се усмихваше.

-Съжалявам,не помня,господине.

-Не...Няма нищо.И аз не помня всички жени,които ми се усмихват,докато аз мисля само за теб.Не помня и всеки мимолетен флирт през времето,в което пак си мислех за теб.А и...какво ли трябва да се случи ,че да престана да мисля за теб?!Да ти говоря колко си красива и как ще ти свалям звездите всяка нощ, едва ли ще има полза,защото тези клишета сигурно си ги чувала много ,много пъти.Или ще чуваш.Знам ли...Не искам да те отегчавам.Дори в момента мисля,че съм луд.И само ако знаеш колко много ми се иска да те лъжа.Да лъжа теб.Но лъжа себе си...

     Онази нощ ме изпоти в съня ми.Беше толкова,толкова страстна .И дива.Толкова пленителна и ...Господи,разтърсваща!Тези фантазии винаги са разрушавали крехкия ми свят.Но аз живея за тях.Спокоен съм.Или поне така си мисля.Спокоен ли изглеждам?Сигурно.

    Прощавай,мога ли на Ти да ти говоря.Аз толкова се разбързах.Толкова неща трябва да ти кажа.Назад във времето кого да търся?Ще търся себе си.А теб до мен?!Едва ли ще намеря,мисля си.Дори понякога да ставам иронично поетичен.А мисълта ми ,тя е линия на вяра и надежда.Вяра в това,че ще те имам.И надежда,че ще те имам.Някога.

     О,съжалявам.Плаша ли те с думите си?!Не исках,мила.Вярвай ми.Обичам те.Обичам те от много време.Виж...Словата пресуших ли ти?А може би от вятъра прашинка влязла е в очите ти,та затова сега са насълзени...Дано.Дано това да е причината.Не бих си го простил-да те накарам някога да плачеш.

     Сънувах и че те докосвам.Косите ти бяха божествено меки.Устните ти толкова горещи и ти...цялата мокра.Във вана от стъкло,пълна с мляко.Догоре.Моята малка богиня...

      Дори сега се престраших да застана пред теб.Гол съм.За теб нямам тайни.

      Моята малка...моята малка,красива богиня...

      Желая те!

***

Вманиачената  атмосфера изтръпна.

Женски вик прониза настъпилата тишина. 

-Миличка,слез от люлката!Ще паднеш!

-Но мамо,този господин ми говореше...

-Какво ще си говориш с господина?Какво има да говори един 40-годишен мъж с едно 10-годишно дете?Хайде!Трябва да се прибираме!Почти се стъмни вече.

                             След протърканите стъпки в снега,мъжки глас отекваше в объркания ум на малкото момиче...Хиляди преплитащи се шепоти я застигаха...

"Моята малка...моята малка богиня,моята малка...моята малка богиня"...А тя бягаше ли бягаше.Кой знае какъв страх зачеваше главицата й?!

                                                                        ...

                                                      Бог да пази децата ни!...