-Здравей.
-Здрасти.Ти кой си?
-Едва ли съм някой.По скоро Никой.
-Познаваме ли се?
-Аз съм те виждал в сънищата си.Ти може би ме помниш като онзи мъж от магазина на ъгъла,който непрекъснато ти се усмихваше.
-Съжалявам,не помня,господине.
-Не...Няма нищо.И аз не помня всички жени,които ми се усмихват,докато аз мисля само за теб.Не помня и всеки мимолетен флирт през времето,в което пак си мислех за теб.А и...какво ли трябва да се случи ,че да престана да мисля за теб?!Да ти говоря колко си красива и как ще ти свалям звездите всяка нощ, едва ли ще има полза,защото тези клишета сигурно си ги чувала много ,много пъти.Или ще чуваш.Знам ли...Не искам да те отегчавам.Дори в момента мисля,че съм луд.И само ако знаеш колко много ми се иска да те лъжа.Да лъжа теб.Но лъжа себе си...
Онази нощ ме изпоти в съня ми.Беше толкова,толкова страстна .И дива.Толкова пленителна и ...Господи,разтърсваща!Тези фантазии винаги са разрушавали крехкия ми свят.Но аз живея за тях.Спокоен съм.Или поне така си мисля. ...