26.03.2010 г., 14:59 ч.

Моята малка русалка - 10 част 

  Проза » Повести и романи
772 0 0
4 мин за четене

 

  Алекс спеше като бебе. Щастливата усмивка не слизаше от лицето му. Сандра го загъна и лекичко се измъкна от леглото. Облече си набързо халата и слезе в ателието. Хвана четката и палитрата и довърши картината. Алекс бе прав! Липсваше малката русалка. След това тихо се върна под завивките.

  Следващият ден бе напрегнат и динамичен. Още от сутринта телефонът зазвъня. Сандра обясняваше, допълваше, ръководеше всички последни приготовления по телефона, държейки чашата с горещо кафе. Алекс не я изпускаше от очи. Тя вървеше напред-назад, ръкомахаше, говореше толкова уверено, като някоя преуспяла жена, която е отдавна в бизнеса и не е свикнала да губи! Доближи се до нея. Тя седеше на плота.

- Добре, Сам, и... още нещо... - Алекс я сграбчи и нежно я целуна. Тя остави кафето.

- Сандра? Сандра?

- После, Сам... - едва успя да затвори слушалката и тя издрънча на пода. Целувката им ставаше все по-страстна. На вратата се позвъни. Но те продължиха да се целуват. Отново се позвъни – по-настойчиво.

- Кой ли може да е?! - Сандра слезе от плота - Ти стой тук и... си запази мисълта... Ей сега се връщам! - бавно се доближи до вратата и я отвори. Грубо я изблъскаха и тя едва не се удари в стената отзад.

- Какво, по... Хей, какво си мислите, че правите? И... Коя сте вие? - беше висока едра блондинка, облечена в бял костюм, очертаващ тялото ù. Ръцете ù бяха с ръкавици, покрити или по-точно обсипани с накити. Огромната ù шапка едва не опря от двете страни на вратата. Тя изгледа презрително Сандра и като видя Алекс, изпищя!

- О, Алекс!  Скъпи!  О, любими! Намерихме те най-сетне!

- Айви? - недоумяваше той. - Какво правиш тук? - учудено разпери ръце, а тя нахално се хвърли на врата му и увисна! Нямаше как и той я задържа да не се изсули на пода. Сандра стоеше до вратата и недоумяваше какво се случва! Затвори уста и скръсти ръце пред гърдите си сърдито. Не вярваше на очите си.

- О... захарче... толкова много ми липсваше! Знаеш ли колко много се тревожихме за теб? Но сега моето шушенце е при мен! - той я отблъсна от себе си, но тя като кърлеж отново се увеси на врата му.

- Айви, моля те...

  Тъкмо да тресне вратата и да попита какво става и коя е тази жена, пред Сандра застана строен мъж , облечен небрежно с широки панталони и свободно пускаща се риза, а зад него пристъпи възрастна жена, не много висока, но стройна, облечена в семпъл костюм с цвят на капучино.

- Моля да извините Айви, госпожице, тя е малко по-несдържана... Аз съм Майкъл Бег, а това е майка ми - Деметра Бег. Радвам се, че най-после можем да се запознаем с вас.

- Сандра Вилърс. Приятно ми е да се запознаем. Моля, заповядайте. - тя се отдръпна от вратата и ги покани с жест.

- Майкъл!  Мамо? - Алекс тъкмо се бе отскубнал от Айви.

- Алекс, радвам се, че си добре! - двамата братя се прегърнаха.

- Мамо! - тя го прегърна с толкова нежност и го помилва по лицето с обич в очите.

- Виждам, че си добре, момчето ми.

- Ама сядайте, де! Е как пътувахте?

- Добре... - Майкъл и Деметра се настаниха удобно на дивана.

- Аз пътувах ужасно! Нямаше шери, не можеше да се пуши... и ми беше толкова задушно! - Айви извади кърпичка от чантичката си, постла я на фотьойла и чак тогава седна. Сандра се зачерви ! Яростта ù напираше през устата, но госпожа Бег я изпревари!

- Айви! Дръж се прилично! Моля да я извините! Но тя от малка си е такава!

- Да ви предложа кафе или чай?

- Бих изпила един чай, благодаря. След пътуването ще ми се отрази добре.

- А аз бих пийнал едно, стига да има.

- Има, разбира се, с много лед, нали? - Алекс се смееше и стана да приготви питието на брат си.

- А... не! Аз ще пия кафе, но... в някое кафене от вън! Благодаря! - Айви не преставаше да дразни Сандра! Сякаш думата „чистота” в тази къща не важи и тя - Сандра, е прислужница! - Не, този път ще те сложа на място, госпожичке!

- Извинете, млада госпожице, не разбрах името ви!  

- Айви Голтън!

- Госпожице Голтън, вие нахлухте непоканена в моя дом, и в рамките на пет минути проявихте неуважение към мен три пъти! Мисля, че ще е най-добре, ако наистина си пиете кафето или там каквото е, отсреща в кръчмата! - Сандра я гледаше с нескрита ярост право в очите!

- Абе...

- Айви! - Деметра я дръпна силно и я погледна настойчиво в очите - Нека се държим като цивилизовани хора! Неприлично е да обиждаш домакинята, която се е погрижила за Алекс! - Айви омекна и се обърна на другата страна.

Сандра отиде да направи чай, а Алекс сервира питието на брат си.

 

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??