5.05.2007 г., 20:43

Музиката...

1.4K 0 0
Музиката... от преди една година. Отново звучи.
Толкова нежно и пак толкова красиво. А аз отново
изправена пред себе си. Отново копнеейки за нещо
безумно. Моята крепост. Моят дом. Той пази моята
тайна. Отново сълзите се стичат по лицето ми, а
то безпомощно ги изпива. Хладина за миг гали
тялото ми. Тъмнината отново е така безпощадна.
Хиляди въпроси, на които днес не търся отговор.
Загубих. Кошницата, пълна с цветя, я няма. Няма
я красотата им. Няма го дори изкуствения аромат,
плод на въображението ми. Пред мен стои същата
гледка, но аз съм загубила. Толкова много. А може
би почти нищо. Вратата не е отворена, не ме
вика. Този път нямам избор. Този път просто стоя
неподвижна, безпомощна... толкова прилики, а
разликата е сърцето. Този път няма въпроси, няма
отговори. Бялото, което попиваше надеждите ми
го няма. Тук всичко вдъхва надежди на празното
ми сърце. Прозорецът е отворен. Но всичко е така
спокойно. Дори онзи странен звук, които чувам
нощем го няма. Спокойствие. Музиката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...