Наричам те "мъжът на моя живот"... Обичам те... много отдавна! Всъщност, обичам те от първия момент, в който те видях. Ти стоеше там, толкова далеч от мен. Още в първия момент ми се прииска да си мой... Така ми се искаше да те имам в обятията си, да те галя, да те милвам, да целувам всяка част от твоето тяло. Гледах те дълго, не можех да откъсна поглед от теб, защото очите ти... те сякаш ме изгаряха. Наблюдавах движенията ти, слушах гласа ти... И сякаш не забелязвах останалите хора. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, а ти беше така далече, бях като омагьосана. Не спирах да мисля за теб и за онзи огнен поглед, за онези силни ръце... и за ниският ти, силен... и по своему така нежен глас. Дори в моментите когато се опитваше да бъдеш лош. Липсваше ми! Изведнъж се замислих... - дали ще го видя пак?
На следващия ден чувството ставаше по-силно, осъзнавах с всяка изминала минута, че аз просто съм се влюбила - от пръв поглед. Това не беше нещо непривично за мен, често ми се случваше. Но усещах и нещо различно, усещах, че трябва на всяка цена да те видя пак... а знаех, че това случи ли се, ще искам да те виждам пак и пак... постоянно! Все повече щеше да ми се иска да докосвам устните ти с моите, да гледам в очите ти... Да ти говоря! Започнах да живея с мисълта за теб, бях с друг мъж... дори успях за малко да се откъсна от спомена за изразителното ти лице и онзи толкова силно влудяващ ме тембър. Но дори на този, с който бях, казах за теб. Не те бях забравила! Не, дори за минута.
Нещо ми подсказваше, че пак ще те видя, че пак ще се докосна до теб... И всяка следваща среща ще е по-истинска.
А ти дори не предполагаше коя съм. Беше ме видял веднъж... много след като аз те видях за първи път. Запознахме се и ти вяло ме погледна. Казахме си две думи, но... запалих ли някакъв интерес?! Не зная, но по-скоро не. И въпреки това, аз мечтаех... не, аз знаех, както продължавам да знам и сега, че един ден ще бъдем заедно. Някои го наричат "болна амбиция"... а аз - шесто чувство.
Сега... ти си навсякъде. Няма ден, в който да не погледна снимката ти... Виждам те на улицата... Дори имам щастието да чувам гласа ти по телефона. А когато видя усмивката ти срещу себе си и всичко в мен започва да пламти. Влюбвам се все по-лудо...
Какво ми стори?! Знаеш, колко съм влюбена, знаеш, че те желая до полуда. А истината е, че толкова сигурна в чувствата си жена, няма. Вярвам в теб, не само съм влюбена, обичам те. Не се срамувам от чувствата си. Знам, че... ти си "мъжът на моя живот". И с всеки изминал ден се приближавам по-близо до теб, и с всеки ден те обиквам все повече! Теб - мъжът на моя живот...