Наричам те "мъжът на моя живот"... Обичам те... много отдавна! Всъщност, обичам те от първия момент, в който те видях. Ти стоеше там, толкова далеч от мен. Още в първия момент ми се прииска да си мой... Така ми се искаше да те имам в обятията си, да те галя, да те милвам, да целувам всяка част от твоето тяло. Гледах те дълго, не можех да откъсна поглед от теб, защото очите ти... те сякаш ме изгаряха. Наблюдавах движенията ти, слушах гласа ти... И сякаш не забелязвах останалите хора. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, а ти беше така далече, бях като омагьосана. Не спирах да мисля за теб и за онзи огнен поглед, за онези силни ръце... и за ниският ти, силен... и по своему така нежен глас. Дори в моментите когато се опитваше да бъдеш лош. Липсваше ми! Изведнъж се замислих... - дали ще го видя пак?
На следващия ден чувството ставаше по-силно, осъзнавах с всяка изминала минута, че аз просто съм се влюбила - от пръв поглед. Това не беше нещо непривично за мен, често ми се случваше. Но усещах и ...