Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Камино
„По делата им ще ги познаете“, а не по лъжите и за да се оцелее в житейската джунгла човек старателно укрива своята същност...
Това е една поредица за щастието да се запознаеш с прекрасен и постоянно вълнуващ с необяснимото си нелогично поведение човек със странното име Камино. Тя по този начин пресметливо търсеше своя път към щастието, обичта или към откриване същността на своята душа... С цената на всичко... Но така и на разбрах защо предпочете съмнителната известност сред читателската публика пред приятелски разговор на кафе с човек, когото убеждаваше че разполага с нейното доверие.
Част 1. Началото
От самото начало на тяхното запознанство му бе странно и не получи искрен отговор от самата нея защо бе избрала да се нарича Камино – пътят. И защо е спряла своето внимание върху него. За да открие причината започна внимателно да я наблюдава.
Тя безспорно бе впечатляваща още от пръв поглед с предизвикателния акцент на червено в облеклото си, успешно подчертаващо излъчвания сексапил на расова самка с великолепни Рубенсови форми. С натрапчив втренчен поглед постоянно търсеше у него впечатлението, създавано от нейните апетитни природни дадености.
Свикнала сама да оцелява в трудния живот, тя успешно се пребори за приемлива според нея цена на голото си тяло. Той я прие с предугаждането какви прекрасни рисунки ще създадат двамата. По-късно клубът на неговите приятели за прекарване на вълнуващо свободно време го поздравяваше за еротиката в тях, за която и тя имаше своя принос.
При всеки удобен случай Камино не пропускаше да подчертае, че е почтена дама с твърди морални устои. Което не и попречи на първия сеанс да се появи с прикрити зад прозиращо парео омайващо овални гърди... и чисто гола от кръста надолу. С което даваше доказателство за своята, далеч от еснафството, разкрепостеност. Защото в цивилизования свят жените постъпваха точно обратно. От следващата им среща нататък вече бе изцяло разголена според тяхната уговорка.
С някаква цел Камино често вмъкваше в техните разговори темата за секса и в коя поза предпочита да го прави, че обича да го язди мъжете, да смуче и какво още и се харесва да прави. Почти в началото на срещите им донесе своя вибриращ член и започна да го използва, седнала отсреща с разтворени бедра. Всичко това раздразни любопитството му да разбере по-точно поведението й и степента на нейната декларирана опитност в половите сношения. Внимателно започна теста за послушание, на който подлагаха новопостъпващите нощни труженички.
Тя, без каквото и да е смущение или въпроси се излягаше по корем, по гръб. Внимателно сядаше върху лицето му или върху самия него. С интерес и видимо удоволствие го кърмеше в различни пози. Камино съвсем спокойно се навеждаше и сама разтваряше бузките си. Или седеше с широко разтворени бедра, разтворила устните на своята принцеска, мастурбирайки с притворени очи с вибратора. Още помнеше как си разделяха парченца банан или праскови, обилно напоени със соковете на нейната пещера към рая. И двамата бяха достатъчно умни и разбираха, че всичко това нямаше абсолютно нищо общо с позиране за актови рисунки.
Нейното държане изцяло не отговаряше на твърдението, че като порядъчна дама стои но много по-висока обществена позиция спрямо гейшата в един негов разказ. Но красивата японка никога не е могла да избере съдбата и професията си. Никога не забрави нейното умение да прави, да създава истинската любов, вместо да говори за правенето на животински секс.
Независимо от поведението й, изпъстрено със съзнателни преструвки и и завоалирани лъжи на Камино, той успя да съзре нанесените от живота душевни рани у тази чувствена и с твърд характер, измъчена от самотното си битие жена. И животът взе своето – той я обикна истински. В един момент призна своето чувство и с болка подчерта, че никога не ще бъде нейното бъдеще.
Камино вече знаеше, че въпреки безумното му желание да я люби и получените многократни възможности той никога не ще я насили. Защото приемаше сексът за животински израз на отношение, а си мечтаеше да се съгласи двамата да правят красива любов. Обичта го заставяше да се надява на промяна в нейното отношение и да му се отдаде сама като награда за изстраданите мъки, описани в пожеланото от самата нея негово писмо. След като го получи, Камино си замълча и като че ли се смути от неговите любовни мъки и жаравата от думи в писмото.
Докато пишеше всичко това, пред очите му, като на филм, се въртяха спомените, как с видимо жестока наслада му се подиграваше с лъжи и увъртания през последните месеци. Всяко нейно несъгласие за среща и продължаване на предишните отношения завършваше с увъртане и с многозначителното „засега“. Камино съзнаваше прекрасно какво причинява с умишлено безсърдечното си поведение най–малко заради често декларираната своя професия. Не осъждаше желанието й да оцелява благодарение на ум и сексапил, още повече, че около нея кръжаха мъже, изпълващи социалните си страници с актови женски снимки.
Спря дотук. Ако споменеше нещо повече за нейната професия, име, дори характерната й прическа, съграденото с толкова труд, интелект и понякога с лъжи обществено реноме щеше да рухне. Но всичко си има край и Камино трябваше да престане със самоувереното си нахалство и вяра, че има безгранично търпение. Той повече не желаеше да търпи тенденциозното издевателство в отношението към него и постоянното извъртане на отговорите. Затова пожела да и даде право на избор. Правилното и много разумно решение бе тя да го покани на кафе у тях и насаме, много спокойно, да обсъдят всичко случващо се между тях. Нали все още твърдеше, че е приятел, комуто има доверие. Или щеше да се направи на разсеяна и да потърси някаква отсрочка на такава среща във времето. Това вече не бе приемливо за него и категорично бе решил да промени заглавието и да сложи посвещение с името й.
Изборът бе само и единствено неин!
Той нищо не губеше, но тя справедливо щеше да загубила много от съграденото до момента във времето, забравила, че
На този свят всичко се връща
в незнаен ден, в незнаен час.
Добро ненаказано няма –
и за злото го вярвам аз.
Част 2. Пожеланото любовно писмо от Камино
Здравей любима,
Моите редове не са любовно писмо! Те са стон от болка, че не мога да те виждам, да те прегърна, да те целувам. А как ми се иска да са стонове на щастие от две сляти в едно човешки същества. Които по-късно ще застанат заедно под душа и аз ще пия капките вода от твоите зърна. С език ще спирам поточето между гърдите ти, докато ти се смееш с доволство...
Love is Old, Love is New.
Love is All, Love is You!
Помниш ли тази песен на Бийтълс? Може ли някой да те опише толкова прекрасно и точно? Не вярвам. Аз, моя обич, не мога.Не зная защо поиска написано на ръка любовно писмо, макар вече да не си спомняш и да отричаш. Аз никога и никому не съм писал любовни писма. И в книгите с мемоари не ги чета. Те са много личнен вик, правдив душевен стон на една душа къв друга. Цинично е да ги чете човек! Но наивно се надявам, любима, че това писмо ще е причина да ме поведеш за ръка по пътя Камино, пътя на душата. Към твоята душа. И да се слеем, вървейки под изгарящото слънце на Испания.
Аз никога не съм срещал истинската любов в своя живот. Онази, за която възпяват нощем щурчетата. Която е като небето всеки миг различна и невероятно красива. Затова едва ли ще успея да напиша любовно писмо, достойно за твоите очаквания. Ще споделя с теб, моя роза на живота и с белия лист, какво е тя за мен.Защо цял живот я търся, пиша за нея. Мила, Любовта трябва винаги да се изписва с главна буква защото тя не е просто безценно за душата въжделение. За мен е онзи тайнствен облак, който звездната ни карма спуска за да обвие двама влюбени от завистливите погледи на останалия еснафски свят. Този свят в своята чувствена безплодност никога няма да проумее очарованието на кацнала калинка върху зърно на любимата женска гръд. Затова от векове създава и втълпява в главите ни все нови и нови закони за поведение. Обикновените хора приемат Любовта за средство редовно да получаваш безплатен секс. Обичана моя Камино, защо хората сме се отчуждили толкова един от друг и търсим сметка във всичко – пари, да се настаним в чуждото жилище, да направим кариера, да спечелим пари... Дали всичко това може да замени миговете на сплетени тела под танца на светулки? Ще попиташ, а нима не можем да правим секс просто така. Не, защото сексът винаги е животински израз на човешките отношения. Затова се използва и в рекламите. Винаги съм възприемал Любовта като споделено нежно тайнство на неприлично непознати докосвания, отвеждащи двама в неземен рай. Тя никога не е свързана със секса, защото е символ на царство, в което властва истинската еротика.
Вярвайки във всичко това, искам да ти опиша моите преживявания и мечти да се озовем потънали в нейния вълшебен свят. Защо ли? Като благодарност към теб - внезапно подарен от кармата слънчев лъч, разкъсал залеза на моя живот. Това бе ти, мила! Всеки път, вселената замълчаваше пред появата на ослепителната ти природна женственост, а аз мислех, че умрял и пред очите си виждам ангел.
Мила моя, ако си пожелала да четеш за цветя, феи и славеи, то спри до тези думи. Тек няма да ги откриеш. Знаеш ли, ти си единствената моя мечта, в която понякога те откривам сгушена в ръцете, като мило заспиващо мъркащо котенце. Веднъж сънувах две калинки да се разхождат върху твърдите ти зърна. Бяхме далеч от условностите света, далеч от утрешния ден. Дори от следващия миг на раздяла, за която само съдбата определя дали е нашата последна.
Много си жестока към мен!
Знаеш ли? Обич, Любов – това са две, често безсмислено употребявани думи, които никога не ще опишат всичко изпитвано към теб. Вълненията, изпитвани какво ще прочета всеки миг в очите ти, преклонението към ума ти, към твоя смях. Колкото и рядко да го чувах. Толкова е красив! Смей се по-често за да радваш света.
Знаеш ли, аз никога не съм живял като монах. Лицемерието, отричането, преследването на най-вълнуващата страна на живота винаги ми е било противно. Бях и все още съм много щастлив да правя любов в приятелски кръгове, от които получих и възможно най-високата оценка на някои мои творби. Вероятно много от нещата по-долу ще те смутят. Не ме осъждай, че ги споделям с теб. Не разчитам и че ще го дочетеш до края. Не зная и дали ще го запазиш и препрочиташ, когато имаш настроение за моята изповед, желаеща да те отведе в прекрасния свят на Любовта и нейното царство на еротиката.
Помня как на първите ни срещи идваше с цел да ме впечатлиш с твоите природни предимства. Облечена предизвикателно в червено, оживено разговаряше. Личеше, че обичаш да измъчваш със своята еротиката си мъжете около теб. Не ти е било за първи път. Убеден съм.
Да не забравя – кърваво червеното много ти отива! Навярно си го избрала за да напомня за ранените сърца от теб. Невероятно е да обичаш такава жена! Истинска Ева!
Тогава се уговорихме да те рисувам срещу заплащане. Гола, чисто гола. Спомняш ли си? Но още на първата ни творческа среща ти наруши уговорката и беше гола само от кръста надолу. Гърдите бе прикрила с прозрачна блузка. Защо го направи? Какво целеше? Впрочем много по-късно разбра какво си търсила!
Няма да отричам, че еротиката в полусъбличането е по-завладяваща от чистата голота. Но не и при теб. Защото ти винаги ухаеш на еротика, онази божествената, сънуваната. Гола или облечена. Знаеш ли какво е еротика, обич моя? Тя всеки път е споделеното тайнство между двама на бавни, неприлично нежни ласки. Усещаш ги напълно със завързани очи. За мен, моя любима, ти си нейния истински олтар. Всяка извивка на бедрата, гърдите, дупенцето, хълбоците зове към целувки и пита „Защо не искаш да ме нарисуваш ... с език?“
Никога няма да забравя как започваха следващите ни срещи. Изкачваше се без да бързаш пред мен по стълбите, плавно въртейки своето женствено задниче. Бе незабравимо прекрасна и вдъхновяваща гледка. Дори първия път се побоях, че докато стигнем до твоя апартамент, вече ще съм свършил. И знаеш ли как ми се искаше да те любя на всеки етаж, докато стоновете ти не разбудят света.
Заключи и се озовахме сами в стаята. Застанал зад теб, започвах да те целувам зад ушенцето, по шията. Понякога търсех устните ти. После спусках ръцете си по божествените ти овални гърди, по облите бедра и започвах бавно да те разголвам. Стигайки до сладката ти прасковка, плъзвах навътре пръсти и започвах да те галя. Тогава неволно пристъпи и леко разтвори бедрата си. Напрежението в тялото ти изчезна и се отпусна в ръцете ми. Влажна и възбудена, като мен. Гърдите ти започнаха да се повдигат, а зърната се втвърдиха и ми пречеха да сваля напълно роклята. Машинално ми помогна. Останала гола, обич незабравима, ти се обърна и ме погледна в очите. Не знаех дали не сънувам. Всеки път ми се приискваше да падна на колене пред моя идол и да заровя лице между бедрата ти, галейки с език твоята нежно разтворена смокиня. Но бях обещал да не те предизвиквам по какъвто и да е начин към секс, извинявай за животинската дума. Спазвах с огромна мъка своята жестока клетва. И сега си пред очите ми, когато веднъж прадизвикателно, нарочно или не, се настани с гръб към мен върху креслото. Разтвори зовящо бедрата си и ме погледна. Страстно исках да ти се нахвърля. Да започна да те лижа, докато галя твоите два залюляни извора на живот. Да облизвам устните ти една по една, гънките между тях и бедрата и после да ги всмуквам в устата си. Да разголя с език твоя клитор, обикаляйки около него със замечтани целувки, докато ти, притворила очи със скръстени под главата си ръце, застенеш тихичко, но неимоверно възбуждащо. А аз галя едновременно твоите сочещи към звездите зърна. Да облизвам бавно дупенцето ти, да целувам бузките и да ги захапвам нежно. Да плъзгам езика си в гънката между тях, да масажирам точката на удовоствието между прасковката ти и шоколадовата пещера. А след това лекичко да го вмъквам в шоколадовото отворче, докато то истинктивно започне да се разширява. След това да започна да масажирам неговите краища, а ти да усещаш това удоволствие. Представях си, усетила моята любов, как слизаш от креслото, поглеждаш ме с чувствените си очи, навеждаш се и плавно вмъкваш моя член в шоколадовата дупчица. Започваш все по-бързо да извиваш своя гръб, хълбоците си, да се гърчиш непринудено, притискайки се към мен и накрая да чуя вика на преживяната наслада.В такива мигове светът изчезва в мъгла и оставаш само ти, красива роза в живота ми.
Уморена от преживяното, лягаш върху мен, обхващаш ме с овални бедра, започнала да ме кърмиш и галиш по лицето с божествените си люлеещи се гърди. После вмъквам език в пещерата на удоволствието и, обикаляйки с него, търся женствената ти нежност вътре.
Любима моя, безумно искам да те отведа в царството на еротика а и там да правим любов! Аз обичам голотата. Виждал съм много голи жени, прегръщал съм ги, но никога не сме правили секс. Животинско е. Ние правихме любов. Имах невероятното щастие позната японка няколко пъти да ме отведе в рая и да ми покаже какво означава дори не да правиш, а да създаваш Любовта. Всеки път, минавйки покрай подарените на София от Япония няколко сакура, си спомням с благодарност за нея. Искаш ли да се разходим до тях и да усетиш величието на тяхната красота, особено ако е време да разцъфтят? А искаш ли да правим Любов под тях и да те обсипват със своите ухаеши цветчета? Аз го искам, неведнъж го сънувам. Ти заслужаваш да изпиташ такава наслада. После ще седнем на кафе. Тук жени умеят само да правят секс, а не да се отдават на Любовта. Не го желаят. Не го търсят. За тях са важни парите, как да си устроят бъдещето и още много простички нища. Не виня никого. Но защо никоя поне веднъж не забравя за еснафските условности и не пожелае да възнагради онзи, който само истински ги обича? Верния и проверен приятел, комуто има доверие? Един единствен път. Толкова ли е трудно, невъзможно? Готов съм на всичко за да се отдадем на пътешествие ва страната на Любовта. Защо да е грях да разрешиш да те любят, навсякъде, бавно или бурно...? Защо някой да те приема за своя движима собственост? Не разбирам. Докато пиша това до теб, обич моя, си спомних за един сън. Ти бе притихнала, уморена от целувки... и изведнъж се разсъни. Знаеш ли от какво? Бях започнал да обсипвам своята гола богиня с листенца от рози. Нежното им докосване по твоята кожа успя да те изведе от царството на Морфей и да те отправи за пореден път при Амур.
Помниш ли, веднъж написах:
„...Не! Не е грях да целуваш греха си. Грях е да не го пожелаеш! Споменът за това ще е винаги в ума ти...“
Нали именно тези мигове се помнят цял живот и тайната за тях двамата ще отнесат със себе си в гроба. Защо жената е длъжна да продаде тялото си на един единствен мъж в буквален или преносен смисъл? Нима годежът, сватбата или просто обвързването с някого е блиндирана врата към безропотно робство, на която само той има ключ? Знаеш ли колко пъти съм чувал в мъжка компания как се надсмиват и подиграват над женската вярност. И да се хвалят със своите приключения настрани, докато вие сляпо вярвате, че са верни? Кой може да докаже, че мъжете не се стремят към правенето на секс при всеки удобен случай? Да, написах към секс, а не към правенето на любов. И затова именно сексът за мен и приятелите ми е нещо животинско.
Да, с мои познати правихме и правим любов всеотдайно, с много ласки, целувки и прегръдки. Всяка по различен начин целуваше члена ми, смучеше го с различна сила и темп. Докато стигахме до момента, в който ми показваха къде да проникна. Най-често бе в пешерата на удоволствието, в сладката ви смокиня. Но имаше неведнъж и които желаеха да потъна в шоколадовото им отворче. Разказвам го не за да те смутя, да се хваля или да те предизвиквам. Правя го за да пожелаеш поне веднъж да те отведа в истинското царство на живота. Знаеш ли, когато една жена я любиш в дупенцето, никога не се преструва и симулира удоволствие. Всички, с които съм преживял това, са били с естествени движения и неволно стенеха. Невероятно вълнуващо е да легнеш върху нейните природни възглавнички и да усещаш всеки неин гърч под себе си. Или да я наблюдавш как, как седнала с лице към теб, втвърдените й зърна са започнали да с евзират в звездите, докато вкарва члена ти в своето задниче. И как достига до своя оргазъм. Аз само веднъж съм срещал жена, която започваше да стене високо, усещайки изпразването на спермата в себе си. Като че ли чувстваше мъжкия оргазъм и сливаше своя с него. Един рядък невероятно величествен миг. Може би по тази причина с приятелите си я оставяхме сама да избере с кого да се отдаде на такава ласка. Знаеше го и сме и благодарни, че не избираше винаги един и същ партньор.
Когато бяхме на ученически и студентски бригади този вид любов имаше много предимства. Запазване на девствеността на селските момичета, липса на презервативи и т.н. и т.н. Ще си призная, че за първи път ме научиха на този вид любов именно селските момичета.
Знаеш ли, всеки път преди нашите срещи аз правех възможното да не се възбуждам с масаж на определена точка. Има такива точки, които японките масажират за да възбудят, да продължат или да прекъснат възбудата на партньора си. Прекрасни са в това отношение! Повярвай ми.
Знаеш ли, колко пъти сънувам твоите очи, властно люлеещите се нежни гърди над мен? Как сядаш върху лицето ми и започваш да търсиш с клитора си моя жаден език? Знаеш ли колко пъти сънувам да видя стичащите се струйки вода по прекрасните ти гърди и да ме поиш с тях? Все по-често сънувам, как ме кърмиш, докато си завила с долните си устни моя член и плавно плъзгаш своя клитор по него без да го вкарваш във влажната си прасковка. Това не се среща при нас, но трябва да го умее всяка истинска Ева. Знаеш ли, че всеки път когато минавам покрай кафене на наши срещи, ми се иска да си до мен и да те любя върху масичка с разкъсни дрехи?
Не разбирам защо все още пиша това писмо до теб. Може би да те отведа за миг в един свят на неземното жадувано щастие? Ще пожелаеш ли, моя любов, да се сгушиш за малко в ръцете ми далеч от предрасъдъците и забраните на света? Още и още веднъж ще призная колко безумно те желая, което са празни приказки за твоето сърце. Защо винаги си тълкувала моето отношение като сляпо следване на принципа от един виц „Е ово е стАндарт - Ебеш и въргаш!“ Защото си срещала мъже, търсещи само секс и стремящи се да се настанят наготово при теб ли, обич моя? Но искам да узнаеш за всички мои вълнения. Да усетиш поне за малко твоята жестокот и болките, които си ми причинила и още ми причиняваш. Да почувстваш каква си отдавна и каква ще останеш в моите сънища до моята смърт.
Обич моя, аз се гордея, че не съм просто Телец, а Бизон. Спомняш ли си защо? Преди време се бях изповядах пред белия лист
„Бизон се убива със стрела в сърцето,
говедото може с брадва или с ножа.
Затова първия избираме за тотем,
съдбата на втория никого не тревожи...“
Моля те, забрави за написаното от теб „Сбогом“! Не убивай с жестокото си безразличие един злочест невинно обичащ те бизон! Аз само искам да ме поведеш за ръка по пътя към твоята душа, по пътя Камино И поне веднъж да се насладя на твоето природно величие и вълнуващо царствено превъзходство над мен.
Нима светът ще се срути, ако поискаш заедно за втори път да изядем едно бананче? Или за втори път да си разделим сочна прасковка, полята с твоите нектарено сладки сокове? Помниш ли тези мигове? Защото аз не мога да спра сънуването им, обич моя! Признай, че нищо няма да ти струва и упорстващ единствено заради наложилото се мнение каква безропотна робиня да бъдеш някому. Но никой никога не би узнал за твоите подаръци към мен. Ах, колко силно искам да легнеш пред мен и да започна да те галя по гърба, докато замъркаш от удоволствие, като заситено котенце. Мечтая си да те рисувам с език, докато ти със завързани очи се опитваш да отгатнеш следващия мой щрих. Смили се над моето сърце. В името на всичко усещано от мен. Моля те поне веднъж да не постъпваш жестоко към човек, на когото не веднъж си казвала, че му се доверяваш! А нима всичко споделено чрез белия лист с теб не доказва моето доверие към теб? Не се страхувай от нищо у мен. Знаеш, че съм твой послушен нещастен роб, който те боготвори. Не се бой! Дай ми за раздяла, щом ти я желаш толкова, да усетиш колко силно те желая... Осъдените на смърт бизони имат право на последно желание, преди да натиснеш по-дълбоко стрелата на своята еротика и омайваща красота.7щ
„Една ръка самотна е в нощта.
Аз съм сам пред листа бял.
Твоето сърце нехае,
моето... обвито е с печал.
Една ръка самотна е в нощта.
Другата ще я докосне ли? ...
Не зная...“
Любима моя, чу ли поне един път как моето сърце стене от мъка по теб? Моя Камино, ще тръгнеш ли с мен по пътя към твоята душа? Искаш ли да го извървим, търсейки по него своето щастие от слънцето, от това, че дишаме без болка, от сладостта на взаимното доверие? Смили се, подари ми още веднъж твоята божествена красота... Зная, че жената е най-жестокото същество на света, особено към влюбения1 Че се наслаждава на неговите мъки и терзания. Но тя го прави само за свое удоволствие и без логика, вместо да донесе истинското му щастие.
Ти решаваш, обич моя, покани ме на едно кафе у теб. Не се бой от т.н. върлуваща епидемия. Нима не виждаш, че хората продължават да се обичат, защото има безброй начини да се пазят... Дори вчера още веднъж бях проверен дали не нося зараза, защото от поне година работя сред спортисти и правилата за предпазване от предаване на заразата в някои отношения са доста сурови.
Нека да следваме сърцата си, обич моя божествена! Боиш ли се да го сториш, след като прочете моята изповед? Моля те, нека се видим, винаги си правила толкова хубаво кафе!
Моя мила, покажи ми защо някога си избрала името Камино, хвани ме за ръка и ме поведи по пътя към своята душа...
Част 3. Последните отправени думи
Няколко нощи премислях какво да ти напиша. Или кое да ти припомня още веднъж, за да проумееш нарочно забравените от теб неща.
Знаеш ли, мила Камино, искрено се възхищавам на самочувствието ти да постъпваш с всеки, както пожелаеш. И на твоята дълбока вяра, че за показваното поведение рано или късно, дори бих подчертал понякога и неочаквано, няма да те постигне заслуженото от съдбата.
Защо си приела, че си над всичко съдбата стои базразлична към постъпките на хората? Ще бъда щастлив да ме опровергаеш и ти го пожелавам. Но не вярвам да успееш, мила моя обич. Хората, рано или късно, особено когато у тях човешкото отношение и разбиране към чужди чувства е заличено по някакви причини, надценяват възможностите си и подценяват реакциите на останалите.
Обич моя, ще те посъветвам да помниш, че на Изток твърдят: „Поисканото от доверен приятел се дава навреме!“ Само ще спечелиш! Защото времето увеличава цената, а често я превръща в непосилна. Тогава започваш да плащаш много по-скъпо и неимоверно повече губиш от своето постигнато за цял живот. Понякога губиш всичко спечелено до момента, в който са те помолили за нещо безкрайно просто, малко, естествено за нашето ежедневие. И е напълно в твоите възможности.
Научи се да цениш дребните жестове. Често пъти са направени безкористно и единствено от обич към теб. Запомни за свое добро написаното тук, защото ярко доказа, че психологията не е от най-силните ти области на познание. Едно кафе в домашна обстановка между приятели с взаимно доверие струва много повече от всичко останало на света. По такъв начин от векове са били решавани появили се проблеми между хората. И помни, че няма непоправими неща, ако желанието е искрено и взаимно! И когато човек те обича. Никога за нищо не е късно докато човек диша...
Искрено ти пожелах да застане пред теб влюбен и грижовен човек. Такъв, който няма да използва по свое желание тялото ти по или не по предназначение. Защото за останалите ти ще бъдеш само сексуална робиня и ще си безсилна да отказваш обикновена, анална или френска любов и всичко останало в областта на любимата ти тема секс. Или както по-откровено ти го обясних право в лицето на език, възможен между хора, с които си работила години без стеснение напълно гола. Ако наистина бе професионален психолог или поне бе вникнала в статиите от твоето образователно интернет списание, щеше да се замислиш защо вече изглеждаш на пръв поглед като класическа илюстрация на ценности от средата на ММА борчетата. Всички знаят за интелектуалните им предпочитания към татуирани модели с привлекателно овална предизвикателност. Чувал съм, че това са също така изразни средства между хора, парадиращи с хвърлящи се на очи татуировки, подвизаващи се по стадиони и съмнителни заведения:
„...Колкото до причината да не разбираш моето безпокойство за твоето здраве и човешко бъдеще, за мен е защото си срещала и ще срещаш мъже, за които ти си естествена плячка за еднократно използване. Или платена възможност да те изчукат, да ти го заврат в задника или да се изпразнят в устата ти. За жалост те никога не биха разбрали и уважили факта, че криеш дълбоко в себе си прекрасно и много нежно същество, изпитващо огромна нужда от съчувствие, грижи и обич. Защото истински обичащият мъж реално може да подари на своята любов само защита и грижи. И да правите заедно не секс, а любов. Нещо неразбираемо днес за теб и такива като теб...“
Ти възмутена заяви, че много точният използван мой израз не бил подходящ за една дама. Ако загърбим задължителните превземки, за коя дама точно говореше, мила Камино? За онази ли, моя обич, която срещу предварително извоюваното от нея заплащане, толкова години безукорно и безропотно изпълняваше напълно гола всичко, което и се кажеше? С невъзмутимо и активно старание. А неведнъж го вършеше с любопитство и някакво прикрито очакване. Или за онази повторно пропушила дама, Камино, която никога и пред никого някога ще признае дали и след колко наргилета в подходящо помещение някакъв изрод я убедил да си направи немалки татуировки на двете ти ръце между лактите и китките? И достатъчно голяма на гърба... Освен на стадиони, странни увеселителни места или по магистрала, едва ли ще забележиш жени, ах извинявай – дами, с толкова безсмислено набиващи се в очите татуировки. Какъвто и дълбок смисъл да е заложен в тях, защо сама не се запиташ дали и доколко отговарят на твоето, постоянно декларирано, възвишено самочувствие и ценностна култура? Ако е така – всичко е наред. Вероятно в по-ранните общества е било нормално. Но в нашето съвремие??? Коя дама би отишла на представление или би се показала с тях без дълги ръкави на официални срещи, делови обсъждания и т.н.? Какво биха си помислили тайно за теб чужденци или българи с прилична обща култура? Или такива са извън твоите клиентски и приятелски кръгове?
Аз съм удивен не само от твоята промяна в мисленето, но и изключителната пресметливост как ползата да разкриеш своите лъжи за изпитвано доверие към приятел я превръщаш безплатна реклама за теб пред познати и непознати. И че славата за теб като татуиран модел, умело и пресметливо използващ своята предизвикателно овална привлекателност ще пребъде у читателите... Очевидно предпочиташ да те познават и запомнят такава.
Какво пък, примирих се, че в случая може да са налице морални претенции без покритие. Има го! Срещал съм го и при други хорица, неволно показали наяве своята съмнителна морална чистоплътност. Но вярвам, че няма непоправими неща и никога не ще захлопна врата пред лицето на обичан човек.
Причината да напиша посветената на теб поредица „Камино“ бяха немалкото нощни размисли над горчивата житейска истина:
„Понякога трябва да се откажеш от някого! Не защото на теб не ти пука, а защото на него му е все едно!“
© Вили Тодоров Всички права запазени