На лъжата краката са къси...

  "На лъжата краката са къси...

(Народна мъдрост)

     Дам, дам, дам това е истинска поговорка! Истината е, че никой не знае кое точно е истина и кое точно не е! Често пъти казвам: „Денят ми не беше лош!" А това всъщност е бил може би най-скучният ден през целия ми живот, но аз не си го признавам. Признанието - мисля си, може да доведе до слабост, може би не точно слабост, но като че ли не мога да използвам друг епитет в случаят. „Когато - обаче, това, кое мислиш, нищо не значи..." мина известно време докато разбера какво означава наистина това, празните приказки, които си казваме, празните обещания, „голи думи без смисъл". Обикновено пиша като ми стане много кофти, много скучно, или много весело. За съжаление днес е ситуация както при първия случай! Но не си мислете, че е просто заради някаква дребна прищявка, която, разбираш ли, не мога да си позволя, или заради елементарната глупост, а заради това, че наистина осъзнах, че лъжата се превръща в част от живота ми! Едва днес си зададох глупавия въпрос: „- Нима ми е чак толкова скучно ?" Истината ли? Май и аз не я знам.... Често обичам да пописвам разни редове, чудно римуващи се един след друг. Работата е там, че в живота нещата не стоят така, след хубавите работи не е задължително да има рима, тоест нещата не се редуват заради това, че принципът е такъв, може да ти се случат куп ужасни работи преди да ти се случи, дори една малка хубава случка, също така има моменти, в които ежедневието ти е толкова сиво и еднообразно, че ти се иска да се случи нещо, и като не се - „си измисляш". Ами да! Толкова е лесно: „- Закъснях! Съжалявам, имаше задръстване" - близко е до истината, часът е 17:30, обичайният трафик, кой би си помислил, че си се размотавал до последния момент, играейки последната игра. А защо е тази лъжа? Може би е била породена от естествената реакция, която би последвала след „истината", а тя би била следната - „Не можеше ли да дойдеш по-рано?". При първия случай, в който казваш фразата с трафика, всичко се наглася перфектно, няма караници, няма забележки, всичко е лесно. При втория вариант всичко е обратното, та дори е възможно да последва скандал, завършващ със спане, обърнати всеки на различна страна, или още повече в различни легла! Мнозина биха казали: „c'est la vie" обаче според мен животът е такъв, какъвто си го направиш. Лошото, което осъзнах едва днес, е че каквото кажеш, си е за твоя сметка. Лепи ти се като целулит на задника и колкото и да обличаш широки дрехи, на всички им е ясно, че си лъжец, че си оня нещастен шишко, който е разбрал грешката си и продължава да хапва сладко, но не за друго, а заради това, че е пристрастен. По-лошото от това да излъжеш, е да излъжеш в очите скъп на сърцето ти човек. Малко хора умеят да казват истината в очите, голата истина, не разкрасената такава, тази, която както каза един скъп за мен човек: „Може да боли, но поне знаеш, че е истината!" Като си друг човек, всичко е 6+, готин си, понеже само ти върви, а хората, разбира се, ти се радват! Никой не обича да не му върви в живота, работата, учението и не на последно място любовта, без която не можем. За да я спечелим обаче, обратно на привидното, трябва да сме откровени, колкото и да го боли човекът отсреща, колкото и да ти е сърдит. Пример за това са близки мои познати, които се карат и спорят за хиляда работи, но са истински, откровени, честни... хора, които споделят проблема, а не го замазват, както аз правя. Обичам човека до мен, но открих, че го губя с всеки път повече, когато го лъжа... Думи ли? Те са създадени само да притворят видяното и чутото, всичко друго са истинските чувства, които биха се задълбочили единствено и само когато сме откровени един към друг.

„Човешкият живот е низ от правила, които не биват ли спазвани, сурово те наказват."

МОЛЯ ВИ, НЕ КОМЕНТИРАЙТЕ И НЕ ОЦЕНЯВАЙТЕ.