АлисънРейн
184 157
17.03.2022 г., 13:17 ч.

На по разговор с баба (5) 

  Проза
368 0 4
1 мин за четене

Обаждам се на баба днес.

Уж да я чуя, пък почти не обелвам и дума по телефона..

(Макар че да чуеш някой и да говориш с някого са две различни неща)

Баба ме чува, обаче. Чува ме в мълчанието ми..

 

- Цветето е умряло, нали? - пита най - накрая.

 

Мълчанието нали било съгласие, та... Мълчах, пък душата ми крещеше. Безмълвно, но до издихание..

Такава беше баба. Не просто знаеше какво да попита, но и знаеше как да слуша, и какво да чува. Обръщаше внимание на малките неща, защото именно те бяха най - важните. И най - много разбиваха сърцето...

 

- Днес са ти много силни ветровете. Чак моите мисли отвяват.. - казва.

- .. като калинки.. - допълвам и заплаквам.

 

Такъв дъжд се излива от небето, че спокойно може да удави и най - добрия плувец.

Баба не казва нищо, а мълчи с мен. Такава е. Влиза смело в бурите ми и остава дори след като си изплача дъжда...

 

Послепис: Защото.. само едно цвете може да разбие истински сърцето ти...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Роси
  • Много хубави сравнения и много мъдра баба!
  • Така е, Кате.. понякога сълзите не стигат...
    Поздрави и благодаря, че се спря 🌷
  • Тъжно и искрено. Понякога сълзите не са достатъчни да ни олекне, а ни трябва и приятелска утеха.
Предложения
: ??:??