Баба се обажда и казва:

- Ветровете ти са много силни. И пак си ураган. И морето ти е много бурно днес. Пак си хаос..

Пък аз й отвръщам, че не искам да си идвам.

- Искам да ме удави морето! - възкликвам ядосано и през сълзи.

Първият рожден ден на дядо, без дядо..

Бурите в мен се бяха надигнали, помитайки всичко по пътя си и оставяйки нищо друго, освен тишина, тъмнина, и празнота.

От оная тишина, след която оставах глуха..

От оная празнота, която драскаше на вратата напомняйки за урагана, който се задаваше..

От оная тъмнина, от която ослепявах и губих всякаква сетивност..

Отломките на разбитата ми на парченца душа се въргаляха по онзи път, който в крайна сметка се оказа, че не е мой, за да го следвам.

- Ела си в къщи, да си сипеш от твоето вино, да ти миряса главата и да ти се успокои душата.. - въздъхва баба.

Пък аз си мисля за дядо и за това как не ми се прибира без него...

Разсеян и упорит особняк. Типичен Водолей. Дядо.

Отиде си, защото Вселената вече е готова да бъде покорена от теб. Обичам те и ми липсваш всеки ден

Послепис: Сега трябва да те помня по - дълго, отколкото те познавам...