Още от началото,когато я видя да влиза в стаята,където се провеждаше конкурса за най-добра реклама за самотен остров,нещо в погледа и му направи впечатление.И той както всеки човек ,винаги бе искал да срещне жената от мечтите си.Но никога не бе вярвал ,че това ще стане.Макар ,че винаги бе искал това,но слабо бе вярвал...Заглеждал се бе по десетки и стотици жени.Разговарял бе с някои от тях.Всички те притежаваха някои от качествата,които той си бе изградил за жената - мечта.Но при никоя нямаше това съчетание на красота,доброта и излъчване,за което той бе мечтал.Дори ,когато това”нещо”в погледа и му направи впечатление,също го отдаде на обикновен интерес от нейна страна към непознатата му персона, а също така и на собствените си първи приятни впечатления от срещата му с красива жена,а на нея с непознат мъж.Дори после ,когато вече бяха бизнес партньори,той отдаваше необикновеното пасване на характерите им със сериозността и интелигентността и от нейна страна, а от своя с факта ,че тя просто му се бе харесала още в началото със своята честност , искреност ,доброта и склонност към романтика:качество, много рядко сред днешните ,устремени към материално благоденствие и кариера жени.Тя също правеше успешна кариера,но сякаш не това бе целта и.Имаше нещо странно по начина по който го гледаше.По начина по който му говореше.По начина по който се стремеше да му угоди.По добротата,която се излъчваше от погледа и,когато му поднасяше,чашата с любимата му напитка…Това му доставяше огромно удоволствие,но въпреки всичко ,дори за миг не го свързваше с факта,че това…може би е…тя?...Жената,за която бе мечтал?!…Самият факт просто не беше за вярване?!...И макар ,че на няколко пъти мимолетни проблясъци на тази мисъл бяха минавали през главата му,той отдаваше това на симпатиите ,които изпитваше към нея…
Леко се извъртя на топлия пясък върху който лежеше и погледна към спящата до него жена.Погледът му се разходи по голото , притиснато към него тяло.Тя се бе сгушила в него и сладко спеше.На устните и имаше лека усмивка .Сякаш знаеше,че той я наблюдава.Копринените и клепки леко потрепваха.Той я гледаше и чувството на внезапно озарение все повече го обземаше!Невероятното наистина се случваше,колкото и да не му се вярваше.!Вече не го интересуваше дали вечно ще бъдат заедно или тя ще принадлежи на някой друг…Макар че само при мисълта за това и изпадаше в някаква странна ,мъчителна тъга…Но това беше наистина Тя!Това откритие изместваше всички други чувства за собственост и обвързване.Той я беше срещнал! Нищо друго не беше важно !Защото Тя наистина съществуваше!Жената от мечтите му!...Дори никога след това да не беше негова!Това нямаше значение!Защото мечтата му бе станала реалност…Всичко друго бяха дребни и незначителни неща!Ежедневни и житейски.
Той се почувства щастлив…Огледа се весело наоколо…Във входа на пещерата вече се прокрадваха първите слънчеви лъчи.Навън настъпваше утрото…Трябваше да се погрижи за елементарните човешки удобства на прекрасното създание ,което спеше до него.Все пак и двамата бяха човешки същества ,а не обикновена материя от чувства и се нуждаеха от подслон и храна.Трябваше да върви.Инстинктът на прародителите му от пещерите преди хиляди години го зовеше…

Тя прилича на вятър по моето дърво
Тя язди нощта около мен
Тя ме ръководи през лунна светлина
и със слънцето изгаря ме сега.
Чувствам дъха й на моето лице
Тялото й е до мен.
Не мога да гледам в нейните очи
Тя не е на моето ниво.
Само глупак може да вярва
че тя има нужда от мен.
Тя прилича на вятър.
Поглеждам се в огледалото и виждам
един млад старец с единствена мечта
Глупак съм пред себе си аз
Тя спира болката тогаз
Живея ли без нея
напълно ще обезумея.