24.10.2010 г., 17:26 ч.

Начало 

  Проза » Други
649 0 1
1 мин за четене

Защо боли толкова много? Защо никой не ми каза, че ще стане така? Как е възможно да те раздира нещо, което не съществува? Отказвам се! Не искам да съм човек! Може би животно или растение, или по-добре камък, но не и човек. Кое му е хубавото на това да изпитваш неща, които не искаш? Неща, които те правят тъжен, които изпиват силите ти и те изпращат в забвение? Неща, които те превръщат в бледа сянка, изградена от малки парченца нещастие?

От днес аз вече няма да мразя! С какво ми е помогнала омразата досега? Единственото, което прави за мен, е да ме кара да се измъчвам. Да изпитвам хиляди негативни чувства, които не мога да претворя по друг начин, освен чрез заядливи подмятания и лицемерни намерения!

Няма да обичам вече! Какъв е смисълът да обичаш нещо, което не ти отвръща по съшия начин? Дори по-лошо е да обичаш нещо, което все някога ще изчезне и единственото, което ще ти остане след него, са болезнени спомени, които ще те връхлитат във всеки един миг, доставяйки ти пронизващото чувство на безпомощност?

И радост не ще почувствам оттук насетне. Защо трябва да се опитвам всячески да запазя едно топло усещане, което е такова само след като съм плувала сред океан от перипетии и беди? А когато привикнеш към нея, забравяш какво всъщност имаш и го губиш, пропадайки в бездната на самопорицанието!

Спирам да съчувствам. Нима е честно аз хиляди пъти да давам втори шансове, а в замяна да получавам все същата доза огорчение. Няма да се чувствам нещастна само защото някой друг не е имал толкова късмет като мен. Късмет ли? Ако бях се родила „без късмет”, всеки би ме обграждал с внимание и не би ми се наложило да се тревожа за каквото и да било!

Изтривам от речника си думата надежда. Пределно ясно е на всеки, че накрая си оставаме с купчина разбити мечти, смазани от яростния юмрук на реалността!

Сбогом, мили мои ненужни чувства! Там, където отивам аз, вие сте непотребни. Добре дошли в моя нов свят. Свят без болка, без тъга, без любов, без надежда, без усмивка, без мечта. Поздравления, ако сте като мен, то вие нямате души и точно сега правите първата крачка от хора към същества...

© Каси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??