Имало едно време едно малко, русо, красиво и добродушно момиченце. Живеело е с баба си и дядо си.

 То било на 8 годинки и обичало да слуша музика. Обичало е и да слуша, легнало на полянка, как свирят птичките. Та дори тя самата обожавала да пее - тя пеела прекрасно.

 Обичала и да се разхожда с приятелки. Много харесвала животните. Имала 9 котки и 7 кучета, 4 папагала и много селскостопански животни.

 Обожавала да язди прасетата, кравите, конете, дори овцете! Те не ù се сърдели понеже била много лекичка.

 Всяка сутрин ставала в 7,30 и дояла кравите и козите. Хранела всички животни, извеждала овцете да пасат и гледала за снесени яйчица в дървената къщичка на кокошките.

 Но обичала най-много една кокошка, която кръстила Сиси. С нея се е забавлявала, когато приятелките ú не могат да излязат. Тази кокошка била перфектен приятел.  Винаги я е изслушвала и се е гушкала с нея.

 Кокошката Сиси и момиченцето Ани наистина били страхотни приятелки!

 Но не щеш ли, дошъл ден, в който баба Ганя трябвало да коли кокошките, за да угоди на дядо Ваньо със супа от пиле и вино.

 Момиченцето било против убиването на каквито и да било животни. Особено ако става дума за кокошки. Та нали именно Сиси е била една от кокошките, които били най-млади и най-вкусни, и със сигурност щеше да е заклана заедно с другите кокошки.

 Ана се разхождала из селището, подскачайки и слушайки любимата си песен на слушалки. И какво да види... Бабата точила сатъра, за да коли така любимата кокошка на Ани!

 Когато Ана видяла това, веднага притичала до баба си и с натъжени очи продумала:

- Бабо, какво правиш?!!!

- О, не се безпокой, момичето ми, просто точа сатъра за кокошките - отвърнала баба Ганя.

- Но, бабо, моля те, недей да ги колиш! Те не са ти сторили нищо!

- Знам, мила, но така се прави, затова са селскостопански. Затова се отглеждат - за да се ядат после. Това е кръговратът на живота. Ето - подала сатъра на момичето и казала, - дори ще ти дам ти да ги заколиш, за да знаеш занапред, че няма нищо страшно.

- Но аз не искам...

- Не искаш да разочароваш дядо Ваньо, нали? - прекъснала я бабата. - Хайде, няма нищо страшно, аз отивам на гости в съседката Габи, а ти заколи поне 5 кокошки. Ето, започни с тази, изглежда ми апетитна.

И в този момент тя посочила Сиси. Момиченцето преглътнало и отишло със сълзи в двора, където са кокошките.

Тя застанала до кокошката Сиси и ревейки, продумала:

- Сиси, съжалявам много (хлип, хлип) - момиченцето, хлипайки, взело сатъра, затворило очи и се засилило.

В следващия момент с почуда чуло, че някой му говори. То отворило очи и що да види... Кокошката му говорила:

- Ани, приятелко любима. Ти до ден днешен си игра с мен и споделя всичко. Аз ти бях вярна приятелка и те изслушвах. Нима ще позволиш една пилешка супа да развали приятелството ни?

Момиченцето повдигнало глава и се изправило на крака, гледало унило и много объркано. След известно време продумало:

- Сиси! Аз съжалявам. Няма да го сторя! Няма да те убия! Но кажи какво да правя.

И кокошката отговорила:

- Няма нищо, Ани. В дървената къщичка има 5 кокошки. Две са досущ като мене - малки, бели и пухести. Само че претърпяха ужасна гавра с кучето Бурги. Сега те са много зле и са в състояние да умрат. Другите три пък са много страри, а и са ужасни надувки. Едва ли някой ще скърби за тях. Е, убий тях, а мене ме скрий в твоята стая, за да не забележи баба ти, че не си ме заклала.

Момиченцето, хлипайки, влязло в дървената къщичка. Взело петте кокошки и излязло.

Старите надути кокошки пищели и я молели да ги остави на мира, да си поживеят оставащото време. Но момиченцети казало, че не може. Че съжалява, но няма друг избор.

Момиченцето се колебаело и стояло със сатъра в ръце.

Паднало на колене и плакало.

През това време една от пострадалите от кучето Бурги кокошки се обадила:

- Всички ние ще умрем рано или късно и ако сега трябва да заколиш някои кокошки, то това сме ние - петте, които са в състояние да умрат.

Другите мрънакщи кокошки с нежелание се съгласили и горкото момиченце бързо ги заклало. След това Ана паднала на земята и започнала да плаче...

Кокошката Сиси се сгушила в нея и я успокоила, че поне кокошките се били съгласили и умрели, без да я мразят.

Ана избърсала сълзите си и бързо отишла да готви закланите кокошки. Докато скубела перата на кокошките, изведнъж се е замислила как така разбрала това, какво ù говори Сиси и останалите кокошки! Тя ги сложила на котлона да се готвят и отишла при Сиси. Взела я в ръце и продумала:

- Сиси, как така аз ви чувам какво ми говорите и ви разбирам??

Тогава, колкото и да е странно, кокошката се разсмяла и казала:

- Някога пожелавала ли си си нещо? Ти толкова обичаш нас, животните, че ни разбираш. Спомняш ли си онзи ден, когато гледаше на полянката вечерното небе? Докато падаше една звезда, тогава ти какво си пожела?

Момиченцето отговорило:

- Пожелах си винаги да съм с приятелите си и да ги разбирам. Както и те мен. В това число си била и ти?!

 Момиченцето се усмихнало и прегърнало най-добрата си приятелка - Сиси.