Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента на щурците и усещаш радостта на хората. Където всички се усмихваме често, смеем се невъздържано, обичаме силно и сме влюбени в живота.  И това място не е някъде там горе, в райско кътче, предопределено за нас, след като напуснем света, който познаваме. То е точно тук. Не го виждаме, защото сме затворили очите и сърцата си за него, погълнати от грижи, от злоба, от завист, забравили да се радваме на онези малки, но важни за нас неща, които предизвикват усмивката на лицето ни и полета на пеперудите в стомаха ни. Това са нещата, които приемаме за даденост. Но нека се огледаме наоколо така, сякаш за пръв път стъпваме тук. Нека извърнем глава нагоре, за да видим облаците, слънцето, звездите, онова вълшебно и необятно царство там горе и нека се усмихнем, защото имаме очи, с които да съзрем красотата на Вселената. Нека се заслушаме в песента на птиците, смеха, гласовете на хората, които ни заобикалят и на тези, които обичаме, и нека се зарадваме, защото имаме шанса да чуем всичко това. Нека затворим очите си и да докоснем вятъра, да почувстваме слънцето и да прегърнем всеки, когото видим и нека бъдем щастливи от факта, че усещаме. Ние имаме толкова много възможности да творим, да споделяме, да се радваме, толкова много победи и радости, които да изживеем, толкова много хора, случки, неща, които да ни правят щастливи, стига да ги поискаме и да почувстваме как вече ги получаваме. Така че, защо не забравим грижите и проблемите и да се съсредоточим върху това, което искаме и което ни кара да се чувстваме добре, и просто да бъдем щастливи?