27.07.2007 г., 13:43

Най-красивото сърце

1.8K 0 2
1 мин за четене
        Най-красивото сърце
Преди много, много години, в едно отдалечено селце, което може би вече не съществува, се провело състезание, дори не точно състезание, а турнир. Турнирът не бил като обикновените по онова време - заспечелването на сърцето на някоя принцеса или за нечие кралство, а за най-красивото сърце. Обиновени мъже и жени от различни възрасти се явявали: аристократи, търговци... притежатели на най-различни сърца.
  Спечелило едно момче, чието сърце било... трудно е да се опише съвършенството му... то било гладко и лъскаво, с перфектна форма, толкова червено и живо, непокътнато... наистина красиво.
   След турнира това младо същество се възгордяло, заради съвършенството на сърцето си, но един ден при него дошъл един дрипав старец, който едва се крепял на нозете си, погледнал го с влажните си старчески очи и му казал, че е чул за неговата слава (или по-точно тази на сърцето му). Старецът разтворил старият мръсен плат, който носел и му показал едно сърце, то било толкова наранено... имало дупки, кръпки, парчета, които запълвали дупките, но старецът му каал, че това е наистина красиво сърце. Момчето се изсмяло в лицето му и започнало да го гони, но старецът бил непоколебим и му обяснил, че там, където е давал нещо от себе си, има дупка, там, където е получавал нещо, има кръпка, запълнените места са били заради взаимни чувства. Това сърце било наранено и привидно грозно, но то е чувствало, обичало, живяло, туптяло. Точно затова винаги е щяло да бъде истинско сърце, не заради начина, по който изглежда, а заради емоциите, които е изпитало.
   Ето защо, за да бъдат сърцата ни истински, не трябва да им позволяваме да съществуват просто в своето съвършенство, трябва да ги оставим да живеят, да чувстват, дори да бъдат наранени от грозните си рани, защото някой ден те ще бъдат излекувани или запълнени и дори да боли, ще знаем, че това наше сърце е туптяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъниче Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво, може би, понякога обаче други чувства запълват тези дупки, гняв, страх, омраза, каво ли още не. Да се надяваме, че повечето ще са запълнени от "нещо което сме получили". Поздрав!
  • Много ми хареса!
    Да, истински красиво сърце е нараняваното, обичащото, прощаващото, преживявящото!
    поздрави!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...