Намери я
Буйната коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра.
– Какво ще кажеш в неделя да отидем на гости у мама? – попита Дейвид.
Точно в този момент, при разминаването с някакъв камион, се чу кънтящ звук, както когато човек тръсне парче ламарина. Тоня изписка и Дейвид се извърна към нея, стреснат не само от писъка, но и от факта, че топли капки опръскаха лицето му. Лявата длан на Тоня липсваше. Остатъците от разбитата става стърчаха във всички посоки, бликаше кръв.
Тоня успя да овладее колата. Веднага след като спряха, Дейвид изскочи навън и мина от страната на Тоня, която, пребледняла като платно, се блещеше в раната.
– Бързо, турникет! – каза на себе си Дейвид и измъкна колана си. След като стегна с него ръката на Тоня, кръвта спря да шурти.
– Намери я! – каза с треперлив Тоня и погледна през рамо.
– Какво?
– Намери я!
И Дейвид тръгна да я търси. Знаеше, че съвременната медицина е способна на чудеса.
По едно време видя, че някакъв мъж клечи на банкета. Ръката на Тоня бе в краката му.
– Това ли търсите? – попита той и посочи надолу с пръст.
Дейвид се наведе и вдигна ръката. Имаше чувството, че държи парче гума. Затича се към колата.
Тоня седеше вдървено на шофьорската седалка, присвила пострадалия си крайник към гърдите. Тялото й се тресеше в конвулсии, очите й гледаха невиждащо.
– Намерих я! – каза Дейвид.
–Ти си я намерил? – промълви Тоня с немощен, шептящ гласец. Кимна и на лицето й затрептя измъчена усмивка. После изведнъж се ококори невярващо.
– Няма я!
– Не, мила, ето я!
– Халката ми…
– Какво? – попита стреснато Дейвид. Впери поглед в откъснатата длан. Венчалната халка на жена му наистина липсваше.
– Намери я!
© Стефан Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нищо, има време нов да спретна.
-
Разказът е много добър, дори бях гласувал за него, но правилото произведението да не е публикувано досега не е спазено. Дали е същият разказ? Заглавието е същото, имената на героите са същите, цели пасажи са същите. Ако беше музика - лесно. Има правило, че ако 8 поредни тона от едно произведение се повтарят в друго, значи мелодията е същата. За литературата не съм чувал за подобно правило. Решавам по съвест - произведението, макар и съкратено наполовина, е същото. Съжалявам, но го декласирам от участие.
-
Разказът е друг. Защото, както знаем, количествените орязвания водят до качествени изменения.
-
Хе-хе... безспорно всяко “подрязване” предизвиква купища усилия Както и да е... Жалкото в случая е, че сега би трябвало да те “декласират” (ако, разбира се, се вземе под внимание т. 1 от “Общи условия за Предизвикателствата” – има си модератор за тая работа)... Но важното е, че на мен ми харесаха и двата варианта на разказа, не мога да кажа кой повече.
-
мн хубаво пишеш!
възхитена съм!
задължително условие ли е с нов да се участва?
ако не е, решението си е негово -
Защо пък не. Знае ли човек кое е по-хубаво. Може и да е съкратеният вариант.
-
тъкмо се чудех що нещо ми изглежда като скалъпен, той бил орязан...
-
Но пък рязането изискваше титанични усилия.
-
Необичаен подход и добре поднесен разказ, но... хм... дежавю. Същата творба, дори под същото заглавие, веднъж вече си публикувал, Ambrouse (прегледай си списъка с публикациите, въпросният разказ все още си стои там – е да, разбира се, в разширен вариант). Не си струваше да “орязваш” хубавия разказ, само за да го включиш в поредното “предизвикателство”. Трябваше да напишеш нещо ново, нещо действително миниатюрно за случая, но качествено, за което съм убедена, че си способен... Ех, жалко!
-
Когато човек е в шок, възприятията му, логиката му, нещата, които го вълнуват, се докосват до сюрреалистичното...
-
Мой любим автор си! Гласувам за теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
