28.07.2007 г., 21:02

Нарани Ме...

3.5K 0 1
1 мин за четене
    Сърцето ми се изпълва с болка. Виждам как губя всичко, а не мога да направя нищо. Не мога да спра тъгата, не мога да спра да си отиде любовта. Трябва да продължа, но не искам... или просто не мога. Жалко е да виждам всичко това. Жалко е да виждам слепотата на някой, който не вижда колко давам, какво получава. Ами ако вече съм дала всичко?... повече нямам... Толкова много болка... А може би е за добро да изпитам всичко това. МОЖЕ БИ. Питам се вече чувствам ли нещо. Дали изгубих вече душата си? Чувствам ли се празна. Искам всичко да е както преди. Искам да си върна всичко, а нямам знанието и силите как да направя това. И сега, когато нямам нищо, само една безразборно ограбена душа, има ли смисъл в нещо? Има ли смисъл в живота? Мога да живея единствено с надеждата за далечното бъдеще, че всичко ще е същото, че отново ще сме заедно. Хмм... след толкова болка дали е възможно да е същото? Вече като те погледна дали ще се сещам за голямата любов или за самотните, тъжни нощи, изпълнени с сълзи и мъка? Прекалено много въпроси. Дали мога аз да дам отговор на тях? Дали ти може да дадеш отговор? Може би ни е страх да си отговорим. Но все пак вече нищо не губим. Единственото, което остана е мисълта в главата ми за теб, за това как те обичам, как вечно ще те обичам, как ти си ме обичал, а вече не, как бях различна за теб, как бях нещо друго... Щастлива съм, че дадох всичко това и не съжалявам. Съжалявам, че ти не го осъзна. Имахме добро начало... щеше да е чудно! Сигурен бъди! Никога не е прекалено късно това чудо да стане реалност!... и все пак с думи не мога да опиша това, което чувствам.


                                                                                                     





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво и същевременно наситено с много болка и страдание... Четейки разказа ти се замислям за толкова мноо неща! 6+

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...