Наваля ли се? Натрупа ли в душата ми доскоро празна своите лъжи? Тежи ми, явно си. Но поспри за малко, тежи, казвам ти. Няма място вече къде да трупаш. Топиш се в мен и бликваш от очите, сред сълзите. Спри да трупаш, умолявам те! Умориха се очите да ''ръмят'', душата да ''тежи''.

Затрупа ме с лъжи. Тръгнах да излизам, но потънах сред тъга. Погледнах те за помощ, но ме заваля сълза. Моля те, за малко поне поспри, душата ми стопли и ако можеш, обикни.