Наздраве за края

Имам удоволствието да ви представя Ива Касабова - автор на разкази, с която работим от известно време заедно. Така и не можах да я накарам да се престраши и да се регистрира, но по-нататък - с нейно разрешение - ще качвам и някои нейни разкази. Настоящият разказ обаче е един от двата съвместни, които написахме наскоро, припомняйки си лудницата около края на света през декември. Приятно четене.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

– Леле, каква е тази лудница днес? – викна Ясен още преди да свали палтото си. – Такова нещо не е било в този бар. Здравейте.

– Да бе – обади се Тошо след като компанията поздрави новодошлия и му направиха място. – Добре, че Големата Кана се е сетил да ни запази сепарето, че както вали навън, не знам къде щяхме да търсим друг бар.

– Да бе друг бар... в тоя сняг, дето трупа така, сякаш вярно светът ще свърши.

– Че как няма да ни запази място, ние вече... колко...

– Какво викаш? – намести се Ясен.

– Казвам, че се събираме всеки петък тук от поне петнадесет години. Смее ли да забрави редовните си клиенти?

– Малей-й-й... толкова ли станаха бе, Жоре? Сякаш вчера завършихме...

– Хайде, наздраве по тоя повод – викна Сашо, чашите се сблъскаха над масата и едва прокънтяха от глъчката.

– Ама днес ще прегракнем, за да се чуваме, човек ще каже, че вярно идва краят на света, щом и тук е такава блъсканица!

– А, ти не се бой, Ясо, след второто питие ще ти дойдат децибели. Нали те знаем какъв мегафон ставаш.

– Абе то... хм... вярно, ама няма да чуем, когато свърши светът.

– Айде, стига бе, и вие ли се чалнахте с тоя край на света?

– Що бе, Тоше, принципно е възможно.

– А, че то принципно е възможно, възможно е, ама всичко живо само за това дрънка, как щял да свърши точно днес, разбираш ли.

– Ами ако се накъркаш пак като за последно, жена ти като нищо ще го свърши твоя свят с точилката – изхили се Сашо.

– Абе ей! Вие тримцата да не би да не сте същите? Ако ви побарат вашите, не знам дали ще ви свършат света с точилката, ама със сигурност ще ви спретнат по един Голям взрив – намуси се Тошо и измъкна телефона си. – Което ме подсеща да ù звънна на моята...

– Стига бе, Тоше! – вдигна ръце Ясен. – Светът още не е свършил, ти Голям взрив ни готвиш!

– Нямам обхват...

– И аз – Сашо погледна своя мобилен и го подхвърли на масата. – Явно операторите пак са се бъгнали. Майната им на тия. Поне жена ти няма да може да ти звъни през десет минути.

– Не мога да те мисля, Тоше. Довечера какво ще обясняваш...

– На теб ти е лесно, а?

– Ами да! – навири нос Ясен и се отпусна доволно на облегалката. – Аз съм щастливо разведен и за мен светът сега започва, така че не му разрешавам – навири нос Ясен. – Хеле пък като гледам оная мацка там...

Другите трима се извърнаха, но осветлението примигна и Жоро се понадигна:

– Къде бе, къде?

– Ей там, на оная маса, те са няколко ама онази, със синята блуза!

– Абе вие пиене нямате ли си, ами се заглеждате по някакви мацки? – изсмя се Тошо – Ти си лесен, Ясо, ние да му мислим! Наздраве!

– Егати данданията е тая вечер! – смръщи се Сашо и се наведе напред. – Ясно, че нищо няма да свърши, ама верно, аман от идиотски истерии!

– Ти пък откъде знаеш? – изхили се Ясен. – Това, маите, не са шега работа.

– Стига глупости, Ясо, ние не си го представяме никак, ама на народа му дай всякакви такива щуроглавщини.

– Абе не знам, ама ако ще свършва светът, да свършва! – отпусна се на облегалката Жоро. – Само да не реши да ни повтори, че...

– А-а-а, никакви такива, да не взема аз да го свърша света!
– Ще си точно като Атлас, Тоше – изхили се Сашо – само дето Атлас го е крепил на рамене, а не на...

– Не знам кой какво ще свършва, ама хайде, наздраве! – вдигна чаша Жоро.

– Е, това е приказка! – разсмя се гръмогласно Ясен. – Наздраве за края на св...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Авторски разкази на Филип Данчев

http://malkiatprintz.blogspot.com