Не искам

Ти и аз... Има ли изобщо нещо в тези думи, в това, което изпитваме? Истина ли е? Защото не искам да продължава това! Не искам повече така да ме гледаш и да мълчиш. Не искам вече да ми говорят непрекъснато за теб. Но го правят нарочно, нали? Не искам повече да съм до теб, да седя и да не си признавам колко много те обичам! Банално, но истина. Сънищата ми са обладани от теб, но не искам. Не искам повече да се преструвам на весела, усмихната, щастлива, като не мога. Не мога, защото се замислям за това от какво те е страх. Не искам да си несигурен. Да мислиш, че ще се скараме и край. Бъди силен! Аз вярвам в теб! Не искам вечер да гледам снимката ти, а теб, живия. И сега искам да викам, да крещя, че не искам. Разбираш ли ме? Не искам и не издържам! И просто стоя до теб и нищо не казвам. Не искам и това. Искам да имам сили да ти кажа всички тези мисли в мен...

И вече си мисля, че не искам да те обичам. Просто не искам.