15.08.2017 г., 22:34 ч.

 "Не ме съдете" 12 

  Проза » Повести и романи
972 4 1
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

Глава XII

 

Пролетното слънце блещукаше в   обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".

Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу телефонът си да звъни от нощното шкафче на спалнята. Понеделник сутрин. Нямаше още 8:00 ч. Явно беше спешно.

Звънеше Ирина, неговата персонална асистентка. Работеше с нея от две години, но тя продължаваше да говори на "вие" с него. Такъв беше етикетът в компанията, но Огнян не винаги го спазваше, особено рано сутрин , преди кафе...

- г-н Бойчев, добро утро. Извинете ме за ранния час. Писах ви мейл, след това и на вайбър. Не ми отговорихте и затова си позволих да ви звънна.

- Да Ирина, добре. Не е проблем. За какво става въпрос?

- Всъщност важните неща за момента са две. Едното е публикация онлайн от "Капитал" от вчерашната презентация, публикувани са и снимки, изпратих линк да погледнете. 

- Снимки, сериозно ли. Вижда ли се нещо? Звъня ли в "Капитал"?

- Рано е все още, ще трябва да изчакаме да стане поне 9:00 ч. А снимките са в общ план, никакъв детайл и доста неясни. Виждат се силуети и синкава, размазана светлина. Но не знаем още изобщо как са били заснети. Охраната е допуснала грешка, няма друго обяснение засега. Не е ясно и с какви други снимки разполагат. Ще говорим, когато слезете. Просто исках да ви информирам възможно най-бързо. Публикацията е постната в 07:32 ч. и все още няма никакви коментари под нея. В публичното пространство няма нищо друго споменато за компанията и за вчерашното събитие до този момент. Обадих се на Венета да разпита контактите си в медиите, за да разберем има ли нещо друго, което бихме могли да очакваме днес.

- Добре Ирина, чудесно. Спомена и още нещо важно за тази сутрин. Слушам те.

- Да, получихме /неофициално/ информация за новия "Tesla Model 3".

- Ирина слизам след 15 минути. Моля обади се на Атанасов и инженер Никодимов, срещата се изтегля за тази сутрин в 09:00 ч. Ако успеят да изготвят доклад преди това, ще бъде чудесно. Благодаря ти! А Ирина, за малко да забравя. Ще трябва да отмениш полета ми в петък сутрин до "Гуанджоу". Плановете ми се промениха. Засега само отмени полета, ще говоря с Конг Мин по-късно днес, да пренасочим срещата с партньорите. И моля те, като канселираш полета провери за следващата седмица петък какви варианти има. Това е засега.

 

....

- Как мислиш, татко ще ни даде ли колата днес, или просто се шегуваше?

- Татко не се шегува по такъв начин Рая, сякаш не го познаваш.

- Значи според теб ще я докарат днес?

- Предполагам, мисля че татко ще се обади преди това. 

Рая се беше облегнала на меката табла на леглото си. Погледна към наведената над телефона глава на Мая, която седеше на пода върху килима със скръстени крака.

- Мая, Лора според теб обича ли го?

Мая не успя да овладее рязкото потрепване на главата си. Остана все така наведната над телефона. Мълчеше.

- Според мен между тях има невероятна страст, даже не знам дали може да се нарече любов. Те са като цъкаща бомба. Никога не съм виждала тате да гледа така замаяно в някого. 

Мая помръдна. Очевидно не и харесваха думите на сестра и. 

- Тя, не я познавам. Но е прекалено малка. Това е наивно Рая! Не може да бъде реално. А татко, не знам. Изглежда ми толкова различен, несигурен. Може би е влюбен не знам. Дано не е, защото не виждам бъдеще в това.

- Аз мисля, че той е луд по нея, а тя има някакви притеснения и задръжки. - усмихна се Рая. - Не можеш да отречеш, Лора е много красива и има убийствено тяло, секси е, защо ме гледаш така?

Мая и Рая бяха хубави момичета, но не минаваха за красавици... Еднакво високи, слаби тела, но някак си без изваяни, апетитни форми. Косите им в повечето случаи разпуснати, с дължина малко под раменете и в тъмно кестеняв цвят. Единственото, което определено привличаше погледа бяха очите, и при двете с красиво извита форма на бадем и в преливащи синьо-зелени нюанси.

- Да, красива е. - добави сухо Мая. Тя изглежда още не можеше да прости на сестра си пристрастното и отношение към приятелката на баща им. Още повече, че първо на Рая той сподели за появата на Лора в живота му.

Една вечер, още докато бяха в Париж, Рая влетя в стаята и като пъхна пред очите и телефона си със снимка от фейсбук албум. Страшно екзалтирана: -"Погледни само,това парче тук е гаджето на татко, виж я, убиец"

 

 

- Рая не виждам защо се прехласваш толкова. Не е минало и месец. Ти би ли се влюбила в 50-годишен? 

- Груба си Мая. Татко е страхотен мъж. Не познавам някой, който да не въздиша по него. Мисля, че Лора наистина го харесва. Просто се страхува и се мъчи да спазва дистанция.

- Дистанция? Каква дистанция е това? Не виждаш ли само как се гледат? На няколко пъти ги видях и да се докосват.

- Стига глупости Мая. Как иначе? Те имат връзка, какво е странното в това, че се докосват?

Мая сбърчи вежди.

- Публично?

- Ами хайде сега отречи, че един до друг изглеждат прекрасно. Тя е като крехка газела, а той глава над нея. Красива двойка са. 

- Влизам в банята, моля те не ми пипай телефона. - Мая изведнъж скочи от пода.

- Защо? Какво толкова, аз ти давам моя по всяко време.

 

Мая не отговори. Обърна се и излезе от стаята на сестра си. Беше около 10 ч. Имаха кратка ваканция. В неделя се връщаха обратно в Париж... Нямаше търпение да го види отново.

 

...

- Мая, Мая излизай, долу са! Бързо какво правиш още там?

Мая изплакваше косата си от шампоана, докато Рая блъскаше с две ръце по вратата на банята.

- Какво ти става? След малко съм готова.

Рая обу едни дънки, сложи тънка тениска и се затича надолу по стълбите. Отвори вратата и Оливер се шмугна преди нея по стълбите. На яркото слънце блестеше тъмно син автомобил с излети форми. Боята сякаш хвърляше искри, очевидно някакви частички реагираха на светлината при движение. От шофьорското място излезе Зарко - охрана при баща и, същият, който призори ги закара у дома.

- Здравей, ... Рая, нали не бъркам?

Двете близначки трудно можеха да се различават, особено, ако не са една до друга.

- Хахх да Рая съм, Мая е в банята. 

Зарко се усмихна, но не каза нищо повече. 

- Какъв е планът за днес? Ще ни оставиш колата или ще ходим някъде с нея?

- Господин Бойчев каза да ви заведа с Мая на един полигон недалеч оттук, за да тествате колата. След това да ви я оставя.

- Жестоко, отивам да се облека и да извикам Мая. Искаш ли кафе, закусвал ли си?

- Благодаря Рая, закусвал съм, и кафе пих. Ще изчакам тук. 

- Сигурен ли си? Ами френски кроасани. Лидия ги направи тази сутрин, цялата къща ухае на тях. Идваш ли?

Зарко се поколеба за малко и каза: 

- Добре, съгласих се.

Влязоха вътре и Рая затвори вратата след като и Оливер се прибра. Настани Зарко на бара в кухнята, огледа се за Лидия. Не се чуваше шум, най-вероятно разтребваше стаите на втория етаж. Трябваше да се оправя сама. Извади една плоска чиния от черно, матирано стъкло, постави бяла салфетка с перфорирани краища отгоре, после хвана с кухненските щипки един и след това втори кроасан. Обърна се и ги сервира на леко смутеният Зарко. Обърна се, взе една чаша и му наля портокалов сок.

- Лъчезар нали?

- Не, не - Светлозар.

- Заповядай, ще ти харесат, ужасно са вкусни! Качвам се нагоре, чувствай се като у дома си. - Рая взе един банан и изчезна към втория етаж.

Зарко се усмихна, малко по-ведро.   

...

Мая и Рая слязоха, вече облечени. 

Лидия се занимаваше с обяда, а Зарко се беше изправил до прозореца на кухнята и гледаше навън. 

- Няма да обядваме тук Лиди, ще се върнем чак за вечеря. Мама днес също ще закъснее. 

- А, добре. Искате ли сандвичи или плодове да вземете с  звас. 

- Чудесно, да Лидия. - зарадва се Мая, тя не беше успяла  да хапне нищо все още тази сутрин. 

- Феодор по кое време каца сряда сутрин?

- 11:35 ч. Ние с Мая ще ходим да го вземем от летището и идваме директно тук.

- Чудесно, тогава днес с Тамара ще съгласуваме менюто. 

Момичетата вече изобщо не я слушаха. Мая беше успяла да си вземе една ябълка, а Рая обикаляше малко неспокойно покрай холната маса. 

Лидия им подаде малък пакет с храна и взе на ръце Оливер, който също беше изтичал навън, за да ги изпрати. 

Зарко изкара колата от портала и потегли. 

- Далеч ли е полигона? - попита Мая.

- Съвсем близо е, на около 10 минути. 

Двете се спогледаха. Явно беше нов, не знаеха наблизо да има такъв.

 

» следваща част...

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е отново, Веси! Изглежда, че целият роман ще силен от начало до край и ще ни пленява с всеки ред. Аз лично ще чакам с нетърпение всяка следваща част. Поздравявам те и лека нощ!
Предложения
: ??:??