Не мога
Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от новата жена.
Той напред продължи, а аз защо не мога? Време е да спра да гледам все назад. Искам да забравя, после се отказвам. Спомена за обич не мога да оставя. Прекалено късно и толкоз невъзможно. Няма и надежда останала в мен, но да те изтръгна от сърцето, не, не мога, прекалено късно, прекалено много даде на сърцето пусто.
Поглеждайки се отстрани, аз мога да се видя лутаща безпомощно в свирепата тълпа. За самотници не е тя приветлива - посреща само влюбени сърца. Дори отритнати, те пак са две. А аз по стара пепел ходя, молеща да се възпламени. Но чудеса не могат да се сбъднат от обикновени хора. Ще дойде ли Спасителят раните да изцери?
11. 11. 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Александрова Всички права запазени
