От много време не бях сядала пред  белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.

Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.

А мастилото синьо се пръсна като бурно море,  сдържало своите вълни зад високия каменен риф.

Сега стоя и творя под нощната лампа, загледана в мрака пред мен, за миг се заслушах и чух как вятърът свири нежна мелодия в оголените клони на дърветата.

Любопитна, погледнах през запотеното стъкло и като видях, онемях, изпокапвали малки жълти листа танцуваха валс в прегръдката на Есента.