Нека да нарисуваме една картина. Първо се появява платно - рамка. После се оцветява цялото платно в червено. Ярко, горещо. Мястото на картината е пустиня. Бавно червените единици се разместват. Обособява се яркото огнено кълбо познато като слънце. А там от където са си тръгнали червените, за да наситят кълбото, остава жълто. Жълтото е пясъка. Той остава горещ, макар не толкоз колкото кълбото. От силната червена жега платното се нагъва, изсушава. Изграждат се дюните. Пустинния ни портрет е почти готов. Небето също е с червеникав отенък заради яркото слънце. Но за да създадем правилния нюанс още малко червени трябва да отидат в слънцето. Ала небето трябваше да е червено заради изгрева, а сега слънцето е тъй ярко, че е обед. Трябва да обособим небе. Протегнете се към синия цвят. В мига в който доближите цвета до платното той се изпарява. Парата се издига из въздуха и достига висини в които не е толкова горещо. Те са далеч от картината. Синия цвят кондензира и пада обратно към листа. Но та ...